Выбрать главу

— Защо замълчахте, Фернандо?

— Тихо! Идват насам!

Лейди Емили се обърна и видя един млад офицер с превързана ръка и хубавичка, много млада девойка. Хванати за ръце, те се бяха запътили към полянката, без да забележат нито кабриолета, нито хората в горичката.

Фернандо разтвори храстите на лещака зад пейката и помогна на лейди Райланд да се скрие. Той самият седна на пейката. Младите хора, като видяха, че пейката е заета, се пообъркаха, постояха на полянката и се отправиха към шосето. Скоро те се скриха зад завоя.

— Познавате ли тези хора, сеньора?

— Това са мои добри приятели. Младият офицер е мистър Едуард Уент, син на бившия управител на имението. Тази пролет той е бил ранен и сега гостува на майка си в Ченсфилд. Младата лейди е неговата годеница, Мери Мортън. Аз й вярвам. Тя дори не подозира чие оръдие е станал нейният баща!

— Четох у мистър Томпсън фалшифицирания ръкопис на Мортън и от него разбрах, че се играе много по на едро, отколкото можех да предполагам отначало…

— Сеньор Фернандо! Отсъствието ми може би ще бъде забелязано, трябва да бързам. И така, вие искахте да кажете, че във вашата тайна война за откраднатите съкровища може би ви предстои да се сблъскате с… убиеца на Бернардито Луис?

— Вие отгатнахте, сеньора. Първо, не бива плячката на цялата глутница да остане само у едного. Освен това защо старата майка и малкото дете на капитан Бернардито трябва да останат голи и бедни в чужбина, а враговете на Бернардито, след като заграбиха парите му, да тънат в разкош? Аз съм длъжен да удържа клетвата, която дадох на капитана, и вие можете да ми повярвате: ако камъкът се върне в моите ръце, аз ще го отнеса в Гърция, на старата сеньора.

— Чакайте! За всеки случай аз взех със себе си пари. Ето тук в тая кесийка има сто соверена62. Вземете ги и ги отнесете или изпратете на старицата и нейния клет внук… Ако стане нужда пак да поговорите с мен или да ми предадете някоя бележка, можете да отидете при негъра градинар или да съобщите на Мери Мортън. Сбогом, сеньор…

Фернандо Диас се поклони ниско пред младата жена. Нежната ръка, протегната му за сбогом, той целуна така, както само в ранната си младост бе целувал изваяните от кост пръсти на пресветата Дева в старинния параклис в Толедо.

5

— Драги сър Фредрик — заговори вечерта напилият се корабостроител мистър Патерсън, когато каретите и каляските отведоха от корабостроителницата последните гости, участвували на угощението след спускането на „Окриленият“. — възхитен съм от вас! Убеден съм, че именно такива хора като вас са необходими сега на нашето кралство. И не само аз съм възхитен! Днес вие удържахте още една почетна победа: на трапезата лейди Станфорд безкрай разпитваше жена ми за вас и се възхищаваше от вашата енергия. Ето ръката ми в знак на приятелство и добро разположеше! Окажете ми чест с вашето доверие и кажете какви надежди възлагате вие и вашата фирма на „Окриленият“.

— Мистър Патерсън, наблюдавали ли сте някога плуващ айсберг, ледена планина в океана?

— Н-н-не, но аз съвсем не разбирам, не… долавям връзката…

— Искам да ви поясня, мистър Патерсън, че подводната част на такава ледена планина, невидима за окото, е винаги пет шест пъти по-голяма от надводната, от видимата й част…

— Великолепно казано, сър! Струва ми се, че започвам да долавям смисъла на тези думи, макар че… още не мога да си представя целия замисъл. Но вашата фирма, сър… нейната репутация, книжата й, цялата й търговска дейност… Не мога да предположа в това… нищо… „подводно“!

— Слушайте, Патерсън, аз не съм селски бакалин, та цял живот да пущам по фартинг в чорапа на жена си! Моята фирма с фабриките и търговските кораби, с имението и фермата — всичко това след време ще носи значителен доход, но това е работа… твърде бавна. А на мене златото ми трябва веднага, разбирате ли, Патерсън, веднага, и то… много! Няма защо да се стесняваме и озъртаме! В света щедро са пръснати невероятни, приказни богатства. Понякога се налага да ги търсим в природата, а по-често — просто да ги изтръгваме из чуждите, слабите или неумели ръце, особено цветните! Да ги изтръгваме, за да ги прибавяме към своите. Както казват: „Който е смел, той го е взел.“

Ето защо ми трябват „Окриленият“ и други кораби с добри екипажи. Повярвайте ми, с тях аз няма да загубя!

— Мистър Райланд, разрешете ми да направя едно сериозно предложение!

вернуться

62

соверен — английска златна монета, равна на един фунт стерлинги. — Б. пр.