— Е, тогава да не се бавим! Не забравяйте вашите печати и обгербвана хартия. Сега целият Ченсфилд очаква с нетърпение юриста мистър Лео Ноел-Абрахамс!
Младият мъж влезе в къщи. В тъмния пруст той зашепна на ухото на друг един човек:
— Мистър Едуард Уент! Заминавам за Ченсфилд. Чухте ли разговора ми с йезуита?
— Чух, Чарлз! Види се, събитията в Ченсфилд отиват към своята развръзка. Предайте там поздрав на нашия капитан… и… бъдете юнак, Чарлз!
Младият адвокат излезе на входа, носейки чанта за документи. Патерът вече отвързваше конете. Младият мъж скочи леко на седлото.
— Ще дойдете ли с мен, падре?
— Не, сине мой, аз имам и друга неотложна работа; трябва да причестя един умиращ едноверец. Идете сам, този добър кон ще ви откара в Ченсфилд на разсъмване… Призори документът трябва да бъде оформен, защото веднага ще замине с кораб за Италия! Добър път, сине мой! Утре рано и аз ще дойда в Ченсфилд.
— Е, до скоро виждане, свети отче! Ободрете Изабела и Реджиналд.
— Не се безпокойте за тях. След няколко часа те вече ще бъдат… далече, сине мой!
Монахът подкара коня в бавен тръс към своята капела. На пристанището всичко спеше. Развиделяваше се, в синкавотеменужния здрач започнаха да изплуват очертанията на кораби на рейда и край кея. Патерът потърси с очи мястото, където върху вълните се поклащаше португалският кораб „Санта Роза“, и насмешливо се усмихна… Не, този кораб не ще впише в списъците на пасажерите си нито Изабела, нито Реджиналд …
Патерът вкара коня в оградата на градинката и тихичко повика своя слуга Грегъри Уебст. Грегъри се погрижи за коня и влезе в параклиса веднага след господаря си. Тук цареше обичайната тишина. Всичко беше спокойно. Патерът посочи с поглед към подземието:
— Те… там ли са? Грегъри кимна мълчаливо.
— Какво правеха и говореха те, Грегъри?
— Шепнеха си… Мис много плака и той… я целуваше.
— Да идем при тях. Утрото наближава… Ключалките затракаха, вратата на скривалището се отвори и пусна в подземието патер Бенедикт. Грегъри остана на стъпалата в очакване на заповеди.
— Деца мои — развълнуван и искрен тон заговори монахът, — току що идвам от Ченсфилд. Там е буря, приятели мои. Чарлз ви моли да заминете днес. Твърда ли сте в това си намерение, синьорита?
Вместо Изабела отговори Реджиналд Мърей:
— Решението на мис Изабела е категорично. Кога вдига котва „Санта Роза“?
— Днес по обяд, деца мои. Мис Изабела — обърна се монахът към преоблечената наследница на Ченсфилд, — тук е много студено. Не бихте ли желали глътка вино? То ще ви сгрее и ще подкрепи силите ви. — без да дочака отговора на Изабела, патерът се обърна към слугата си: — Грегъри, донесете вино и нещо за ядене на мис Райланд. И побързайте: тези млади хора са изминали много мили на кон от бълтънското шосе до нюкасълското и доста са извървели пеша, след като са изоставили конете, нали така, деца мои?
Служителят излезе и скоро се върна от покоите на капелана с тумбеста гарафа, пълна с червено църковно вино, две чаши и Струвая със сандвичи. Остави всичко това на масата и си отиде. Патер Бенедикт кимна ободрително на младите хора и тръгна след своя слуга. Той сложи сам тежкото мандало и като се измъкна от подземието заедно с Грегъри, постави отново на мястото й чугунената плоча.
В подземното скривалище младият човек разгледа двете чаши и ги напълни с вино. Но той не се възползува от гарафата на патер Бенедикт. Докато патерът и служителят се занимаваха с тежката чугунена плоча, Реджиналд Мърей изплиска под пейката половината вино от издутата гарафа; в чашата на Изабела той изля съдържанието на плоската манерка, която извади от джоба си заедно с една ябълка, а собствената си чаша остави празна. Гарафата, която беше донесъл Грегъри, с остатъка от виното Реджиналд постави на най-отдалеченото крайче на масата.
— Мис Райланд — каза той, като поднесе чашата до устните на Изабела, — вие непременно трябва да изпиете това вино. Така ми е наредено и аз ви моля да направите всичко, за да облекчите Чарлз и вашите приятели в тяхната за дача. Сега всички те се намират в смъртна опасност.
Изабела покорно пресуши до дъно малката чашка. Не изминаха и десет минути и клепките на наследницата на Ченсфилд започнаха да натежават. Тя успя да хвърли на спътника си тъжен, учуден поглед. Главата й започна да се накланя. Девойката вдигна ръка към челото си, за да се прекръсти, изстена и падна възнак. Обхваната от непреодолим сън, приличен на дълбок припадък, девойката вече не усети как Реджиналд я обви с второ наметало и подложи под главата й нагънатото одеяло.
В тази минута горе стихна шумът от тътренето на чугунената плоча. Реджиналд бързо загаси едната свещ, а втората скри под масата и притули светлината й. Вглеждайки се внимателно в тъмния таван, той изведнъж откри в него точно над себе си тъничка ивица светлина. Тя едва-едва се разшири; оттам се зачу неясен шепот… Младият човек взе свещта и я поднесе към лицето на Изабела.