В това време господарят на имението с тревога разпитваше Уилям Линс за последните събития в Бълтън. Веригата от изненади непрестанно растеше!
— Не мога да разбера какво става в Бълтън! — разпери ръце екс сержантът. — нощи шерифът заповяда да арестуват Дженкинс, собственика на кантората „Мортън и Дженкинс“. При обиска, който са направили, са открили… постройката в двора. Цялата партида френски банкноти… попадна в ръцете на помощник шерифа.
Лорд Ченсфилд изруга.
— Как стана това?
— Простак е той, ваша милост, тоя Дженкинс! Решил да си опита късмета: разменил на борсата… няколко от своите банкноти, приготвени за Льоглоа по ваша поръка. Може би той прави това не за пръв път. Преди е минавало, а вчера — загази.
— Имате ли да ми кажете още нещо, Линс?
— Да, имам. Моят превозвач на вода Флетчър… Помните ли го, милорд?
— Флетчър ли? Ах, онзи… пияницата, който служеше…
— …като кочияш у Ричард Томпсън, ваша милост. Той е арестуван снощи от същия помощник на шерифа.
Хм! Наистина странно… Някаква верига… Впрочем всичко това не е твърде опасно. За банкнотите, предназначени за Льоглоа, е известно на някои високопоставени лица в Лондон! Що се отнася до кочияша Флетчър… той познаваше само Уудро Крейг и още оня… как беше, Алекс Кремпфлоу… От двамата сега ще вземеш на босия цървулите, както се казва. А виж, работата, за която дойдохте тук, мистър Линс, е наистина бърза и важна. Вие… готов ли сте?
— Готов съм, милорд. Къде е калкутският юрист?
— В лявата кула… Кой още е пристигнал там? Чувам конски тропот.
Уилям Линс се приближи до прозореца на кабинета.
— Патер Бенедикт се е завърнал от Бълтън.
— Извикайте го тук, в кабинета.
Влезе патерът, като се олюляваше от умора.
— Тъкмо навреме дойдохте, падре… В капелата всичко ли е благополучно?
— Дъщеря ви е много подтисната, милорд…
— Нищо, ще й дойде умът в главата. Само да не избяга онзи… нейният спътник Реджиналд Мърей!
— О, милорд, не се безпокойте за него! Той е зад такива ключалки, че с тях не би се справил и Самсон!
— Остава, значи, само Диего… Вие, падре, сте майстор на златните съвети и ако към тях се прибавят и… умелите ръце на мистър Линс, много мъчнотии няма да имаме… Вървете двамата и не се помайвайте: не е ли пощенският рог, който чувам отдалеч?
Двамата преминаха от кабинета в съседната зала. Патерът пошепна на екс сержанта:
— Той навярно е заспал… Идете там, в кулата, а после… аз ще ви помогна да отстраним… следите. Най-напред трябва да посетя болния барон. Може би той пак ще бъде зарадван преди кончината си! А вие, мистър Линс, бързайте, докато всички още спят в къщи. Утринният сън е сладък, никой няма да ви попречи!
…Патер Бенедикт мина през стаята със заспалия слуга на барона, влезе на пръсти в покоите на болния и се приближи до леглото. Младата болногледачка, оборила глава на масичката, спеше с гръб към лампата. Завесените прозорци не пропускаха дневната светлина. Патерът повдигна завесата на леглото. Болният се размърда и веднага отвори очи. Той не само че дишаше по-равномерно, но и се съживяваше! Изчезнала бе мъртвешката бледост, мехурът с лед лежеше на възглавницата и в стаята миришеше не на тамян, а на… тютюн!
Чудотворното изцеление на тайния пратеник на отец Фулвио изпълни с нова радост сърцето на патер Бенедикт. Той сметна това за добра поличба. Приведен над леглото на болния и озъртайки се към спящата девойка, монахът зашепна на барона за изпълнението на всички поръчения на ордена. Болният слушаше патера с ясен, напълно смислен поглед. След това запита с укрепнал глас:
— И тъй, ако имам възможност отново да се срещна с отец Фулвио ди Грачиолани, аз ще мога да му предам, че вие, като верен ученик на Игнаций Лойола, сте насочили ръката на Джакомо Грели против собствения му син, като сте уверили бащата, че уж в лицето на калкутския юрист той убива сеньор Диего Луис, сина на корсаря Бернардито?
— Това става в името на висшата цел, брате мой.
— И това трябва да стане…
— …след няколко минути, брате мой.
— А дъщерята на Грели, казвате, вече…
— …свърши със себе си в минута на… греховно отчаяние.
Болният барон се приповдигна от леглото. Младата болногледачка обърна към светлината красивата си главица. В същия миг вратата се отвори и слугата на барона, Франсоа Буше, влезе в стаята…
По стръмните стъпала на желязната стълба бившият сержант Линс се изкачи до уединената килия в лявата куличка. Намери вратата заключена. Като се поразтъпка на прага, той погледна през ключовата дупка. Младият юрист спеше на леглото облечен.
Уилям Линс натисна предпазливо дръжката на вратата. През пролуката се видя желязната кукичка, с която вратата беше затворена отвътре. Бившият сержант извади от пояса си тясна кама и я пъхна в процепа. Повдигна кукичката с острието, открехна вратата и прекрачи прага. Спящият не се пробуди…