Линс се помая за миг, взе камата в лявата ръка, а с дясната бръкна в джоба и вмъкна пръстите си в дупките на тежък бокс… Той замахна отблизо, като се целеше в слепоочието на жертвата, и… се вцепени: от стенната ниша, завесена с чаршаф, излезе някакъв непознат с изпрашена пътническа камизола на слуга, а на прага на килията израсна, сякаш изпод земята, високата фигура на непознат монах с нахлупен на главата черен капишон. Това… не беше патер Бенедикт!… Няколко силни ръце извиха назад лактите на бившия сержант.
4
Лорд-адмирал Ченсфилд бодърствуваше самичък в ловния си кабинет. През комина на камината долиташе шепотът на вятъра в градината. Далеч откъм бълтънското шосе достигаха звуците на пощенския рог. Закритите прозорци едва пропускаха утринната светлина. Тънък сноп лъчи лежеше на пода, като оставяше вътрешността на стаята в полумрак. Този слаб синкав отблясък, промъкващ се през прозорците, се примесваше с жълтата светлина на двете свещи, поставени на писалището. Затова лентите тютюнев дим изглеждаха ту синкави, ту жълтеникавосиви. В креслото пред изгасналата камина спеше Мортън.
В залата, съседна с ловния кабинет, се раздадоха предпазливи стъпки. Графът се ослуша. Лейди Райланд по лек нощен пеньоар и с нощна шапчица с ленти влезе в кабинета, без да почука, и с учудване погледна спящия Мортън. Очите на стареца бяха полуотворени като на мъртвец и изпод полуспуснатите клепки се виждаше бялото им с жълти жилчици.
— Фреди, научихте ли нещо за вашата дъщеря? — запита графинята със студен и недоволен тон, сякаш грижата за наследницата беше работа само на господаря на дома.
— Сега не ми е до нея. Когато му дойде времето, ще намеря тая хлапачка и ще я накажа. Време й е да я омъжим. Ще я дам на Уилям Блентхил. Глуповат е той, но е хрисим.
— Нищо ли няма да ми кажете, приятелю мой?
— Приготви се да посрещнеш един гост, Нел. Генерал Хауерстън всяка минута може да пристигне. Дилижансът е вече при „Веселият булдог“… Издъхна ли най-сетне твоят французин там горе?
— Фреди, бих предпочела нашият разговор да има друг тон. Защо мистър Мортън е тук? Можехте поне да ме предупредите, че тука има чужд човек… Виждате, не съм облечена.
— Аз не съм те канил тук, Нел.
Засегната от невежливостта на съпруга си, лейди Елен не намери достоен отговор, прехапа устна и се обърна към вратата. В същия миг някой почука настойчиво и рязко. Човекът зад вратата, без да дочака покана, отвори едното крило и престъпи прага. Новодошлият беше монах с черно расо. Смъкнат надолу капишон прикриваше главата му и по тази причина на лорд-адмирала се стори, като че ли ръстът на патер Бенедикт видимо се е увеличил. Черноризецът така ниско сведе глава, че домовладиката не можа да види лицето му. Монахът се приближи до масата, като стискаше в юмрука си някакъв малък предмет. Без да вдига глава, той хвърли поглед изпод капишона към лейди Райланд. Разсърдената дама долови нетърпеливия жест на съпруга си и излезе от кабинета, като тръшна вратата.
— Свършихте ли работата падре? — запита лорд Ченсфилд, обръщайки се към монаха.
Черният капишон се нахлупи още по-ниско.
— Той е вече мъртъв! — изрече монахът глухо. — това медальонче свалих от гърдите му. — ри тези думи монахът се приближи до прозореца и дръпна транспаранта.
Ярка синя светлина заля стаята.
Лорд-адмиралът сграбчи овалния златен медальон. Тънката златна верижка се обви около пръстите му. Той натисна силно впития отстрани син сапфир и отвори медальона…
Два портрета върху емайл, собственият му отляво и… къдравата главичка на Чарлз Райланд, мъничкия виконт Ченсфилд, се взряха в него от капачетата на медальона.
— Какво е това… какво значи това? — прегракнало изрече господарят на Ченсфилд.
— Това е… разплатата, Джакомо Грели!
Едва сега гласът на монаха се стори на лъжелорда чужд и в същото време далечно познат. Лорд-адмиралът скочи и се вкопчи в капишона на мрачния си събеседник…
Две силни ръце го стиснаха за китките. С едно движение на главата монахът отметна назад черното покривало. Сребърнобелите къдрици на косите му се разпиляха вътре в капишона. Тясното, сбръчкано лице беше полегато пресечено от черна превръзка, която покриваше лявото око на човека в расо. Острото единствено око се впери право в обезумелите като на дива котка зеници на лъжелорда.