— Госпожо, принуден съм да ви арестувам — произнесе той тихо. — Имам чест да ви запитам, желаете ли да ме познаете?
— Майор Бред! Боже мой, какво значи всичко това?
— Принуден съм да моля извинение за себе си и за лейтенант Бруксън: благоволете да ми простите, госпожо, маскарадните костюми на слуги. А сега ви моля да се приберете и да не напущате вашите стаи. Ще имам удоволствието да ви поканя по-късно за… малък разговор. Вас, капитан Бернардито, моля да дойдете с мен долу, в подземието. Там ви очаква не особено приятно зрелище.
Вратичката под стълбата беше останала отворена. Бернардито взе свещ и тръгна след майора в тайния коридор. Този тесен, криволичещ проход, който постепенно слизаше надолу, ги отведе в подземието. Пред входа на зимника коридорът се разширяваше. Тежката металическа врата на зимника беше широко отворена. На прага лежеше по очи, с разперени ръце, господарят на замъка. Край него се валяха три старинни турски пищова с опушени дула. Миризмата на барутен дим още не бе се разнесла във влажния въздух на подземието. На една полица до вратата гореше свещ в меден свещник. При нейната светлина Бернардито видя, че господарят на замъка е убит с изстрел в слепоочието.
Капитанът надзърна в зимника.
— По-предпазливо със свещта, сеньор Бернардито Луис! — предупреди го майор Бред.
Покрай двете стени на избата бяха наредени една върху друга почти до тавана около тридесет бъчвички с барут. Двадесетина натъркани с восък барутни фитила се мотаеха по пода. Краищата на шнуровете бяха пъхнати в тапите на бъчвичките.
— Как се досетихте за съществуването на това подземие, майоре? — запита Бернардито.
Лейтенант Бруксън, който игра ролята на слугата на Кленч, обследва замъка и забеляза тайната вратичка под стълбата. Снощи аз открих този барутен погреб. Шнуровете са покрити с дебел слой прах — значи, замъкът отдавна е миниран. А на полицата пред вратата, до приготвената свещ, веднага забелязах тези три старинни заредени пищова; Грели явно ги е поставил, за в случай че му хрумне едновременно да свърши и със себе си, и със замъка. — Бернардито зиморничаво сви рамене… Значи, всичко живо в Ченсфилд наистина е седяло върху барутна бъчва!
— А как успяхте да попречите на сеньор Грели… да отпрати всички ни в небесата?
— Налагаше се през цялото време да бъда нащрек. Ключът от тази врата беше в бравата. Когато вие, след като вързахме поп Бенедикт и обезвредихме Линс, се отправихте в попско расо за кабинета на Грели, аз слязох в зимника и се заключих в избата отвътре: не беше трудно да се предвиди, че Грели ще се реши на последната си фатална стъпка. Пресмятането излезе вярно: Грели започна да удря по металическата врата. Той се блъскаше в нея, но, разбира се, желязната врата не се поддаде на натиска. Скоро след Грели в подземието се втурна и лейтенант Бруксън. Лъжелордът грабна двата пищова и стреля с тях в своя преследвач, но за щастие не го улучи. Обезумял от ужасната развръзка на ченсфилдската си епопея, Грели все пак осъзна, че е време… да прекрати играта! Това и направи… с последен изстрел в сляпото око!… А ето и лейтенант Бруксън идва насам. До пристигането на властите той ще трябва да остане тук, долу. Да се надяваме, че и в капелата на паписта всичко е благополучно. Още сега изпратете карета да доведе мистър Реджиналд Мърей и мис Изабела.
…На излизане от подземието Бернардито видя как двама прислужници носеха към каретата увития и свързан патер Бенедикт. Чертите на лицето му бяха изкривени от злоба и страх. Как да е поставиха монаха на възглавниците на каретата редом с притихналия, сякаш смазан Уилям Линс. Доктор Томазо Буоти, мис Джени Мърей, освободила се вече от задълженията на болногледачка и свидетелка, доктор Грейсуел и престарелият Томас Мортън гледаха подир разобличените съучастници на Грели.
Вечерта на този неделен ден времето се развали. Залязващите слънчеви лъчи угаснаха в огледалото на ченсфилдското езеро, откъм морето запълзяха мъгли. В замъка обаче всички прозорци стояха широко разтворени, сякаш обитателите на този дом си бяха поставили за цел да дадат по-голям простор на освежаващия морски вятър. Притихналата прислуга безропотно се подчиняваше на майор Бред и на беловласия едноок капитан. От Бълтън вече бяха пристигнали шерифът с помощника си. Полицаите внесоха тялото на господаря самоубиец в билярдната зала и поставиха под охрана барутния погреб.
5
Нощта срещу понеделника измина в Ченсфилд незабелязано. Из всички кътчета на стария дом се чуваше шепот, долиташе тревожен глух говор. Шушукаха си камериерките, лакеите, личните слуги. Никой не излизаше от дома. Много от слугите бяха викани и разпитвани от пристигналите от града джентълмени. Камериерът Мърч бродеше из замъка като безгласна сянка; при приближаването му шепотът на слугите стихваше, но щом камериерът се отдалечеше, шушукането се възобновяваше и достигаше силата на есенен вятър в листак.