— Отведете войниците в замъка, сержант — заповяда майор Бред, — доложете на лейтенант Бруксън, че сте пристигнали с командата да го смените от поста пазител на владенията Ченсфилд.
Войниците се построиха в „походен строй“ и закрачиха към замъка. Бред ги изпрати с очи и предложи на капитана да изпият по чаша ейл в хана. Двамата мъже седнаха на една уединена масичка.
— Изпратен съм тук от генерал Хауерстън, за да подсиля охраната на владенията на покойния лорд Ченсфилд…
Бернардито погледна в недоумение събеседника си. Майорът разглеждаше най-невъзмутимо питието в чашата си. Отпи една глътка и продължи:
— След мен вече тръгнаха от Лондон самият генерал Хауерстън, директорът на „Северобританската компания“ мистър Норуард и един правителствен чиновник с пълномощия от лорд-канцлера — мистър Бленърд, но този път… истинският! — като прибави това, майорът се усмихна тъжно.
— С каква цел идват тук тези господа? — запита Бернардито, веднага почувствувал нещо недобро.
— Да поднесат съболезнования на неутешимата вдовица, да я въведат в наследствените й права и… да загладят грешките, направени от нетактичния и глупав майор Бред! Утре ще бъде тържественото погребение на граф Ченсфилд, мистър Бернардито Луис!
Бернардито отблъсна празната чаша и с кимване посочи на Бред през прозореца куличката на Ченсфилд:
— Не ви разбирам добре, господин майор! А… какво ще стане със законните наследници на този дом?
— Кого имате пред вид, капитане?
— Как — кого! Разбира се, Реджиналд Мърей и сестра му Джени.
— Виждате ли, капитане, в тия тревожни дни на революционни сътресения на континента лорд-канцлерът с одобрение на негово величество взе решение да не се смущават умовете на гражданите, като се дава гласност на онези тайни, за чието разкриване ние с вас се потрудихме с излишно усърдие… Никакви разобличения относно миналото на Джакомо Грел… искам да кажа, на покойния лорд-адмирал няма да бъдат направени. В случай че в печата се появят някакви намеци, съответните броеве подлежат на изземване. На един от площадите на Бълтън ще бъде издигнат бронзов паметник на покойния.
— Значи, изпращането на тези войници тук…
— Това е мярка, за да се опазят владенията на лорда и лейди Райланд от… подозрителни и нежелани чужденци. Надявам се, че ви е ясно кого има пред вид генерал Хауерстън?
— Май че е ясно. Очевидно мен и…
— …и вашите приятели. Нима вие, капитане, човек тъй проницателен, все още не се досещате защо се постарах да пристигна… преди другите членове на комисията?
— Господине, законните наследници очакваха с надежда вашето завръщане!
— Тези надежди не се оправдаха. Единственото, което е по силите ми, е да ви предпазя, тоест да изпълня дълга си на честен съюзник в трудната борба. С пристигането си аз изпълних този съюзнически дълг спрямо вас. Сега… разбрахте ли ме, капитане?
Бернардито стана и погледна Бред в очите:
— Бихте ли желали да поговорите и със самите наследници, господине?
— Добре. Да идем в замъка. Ще им покажа някои извлечения от протокола на комисията при канцлерския съд. Това ще разсее съмненията ви и вие ще можете тогава да постъпите по собствено усмотрение.
…В ловния кабинет на Ченсфилд, край изпратените шкафове и полици с пушки, се беше събрала малката група на всички „победители на леопарда“. Майор Бред се намери в кръга на стария капитан, двамата наследници — Реджиналд и Джени Мърей, — мис Изабела Райланд, мистър Джордж Бингъл и стройния синьор Чарлз.
Бред извади от чантата си няколко листа, бегло изписа ни с канцеларски бързопис. Бернардито, Чарлз и Джордж Бингъл се наведоха над листовете. След като отмина скучните юридически формули и позовавания на членове и параграфи, Джордж Бингъл, който Най-добре от всички разчиташе почерка на канцелариста, започна да чете на глас най-интересните места от този документ.
— „… В тия дни на всеобщи сътресения…“ така … „височайше утвърдената тайна комисия при канцлерския съд…“ така… „взе решение да не се смущават умовете на британски те граждани…“ Тъй, тъй, слушайте, приятели: „Негово величество благоволи да предложи на комисията най-внимателно да прецени правата на днешните претенденти на титлата и владенията на покойния… Комисията от своя страна, след като проучи всички обстоятелства по самоубийството на лорда, категорично отказва на сина на Алфред Мърей да признае правата му на наследник, тъй като мистър Алфред Мърей юридически е потвърдил на борда на брига «Орион» на 31 декември 1772 година, че няма никакви претенции върху титлата и имуществото на виконтите Ченсфилд, а по-късно е водил в Америка военни действия против въоръжените сили на британската корона, като с това е станал неин враг и е способствувал за откъсването от Съединеното кралство на неговите западни колониални владения. По тези съображения никакви имуществени претенции от страна на самия Мърей или на неговите наследници не могат да бъдат взети под внимание.“