— Госпожице, аз си давам оставката и негово величество благоволи да ми съобщи чрез генерала, че оставката ми ще бъде приета. След завършване на работите в Ченсфилд и тържественото погребение на лорд Райланд служебната ми кариера свършва.
— И като повод за вашата оставка…
— …послужи онова крайно неудоволствие, с което негово величество е посрещнал, дори без да пожелае да вникне в тях, разобличителните материали. Според мнението на негово величество тъй преданото служене на короната, с каквото се отличаваше покойният, го е направило достойно да участвува дори в съвета на „кралските приятели“… Но ние имаме малко време, господа. Комисията може да пристигне всеки момент.
…Същата вечер една малка група, подбрана измежду докерите италианци, вече готвеше за път яхтата „Южен кръст“. В същото време мис Изабела Райланд се сбогуваше сухо с майка си, поразена от новините не по-малко, отколкото законните наследници…
— Сама ли ме оставяте, дъще моя? — студено запита лейди Райланд. — може би не си давате сметка, че губите правото върху богатството и доброто име на родителите си?
— От позорното и престъпно родителско богатство се отричам завинаги, а честното си име се надявам да заслужа в семейството на бъдещия ми съпруг! — твърдо отговори Изабела.
2
Сутринта на 14 септември под бледите лъчи на есенното слънце яхтата „Южен кръст“ напусна бълтънския рейд. Екипажът, насъбран за една нощ измежду италианските докери и празноскитащите моряци на пристанището, наброяваше девет души. На кормилото стояха капитан Бернардито и Чарлз Райланд.
Когато слънцето се издигна по-високо, яхтата зави по посока на вятъра и се отправи на юг. Пасажерите стояха на палубата. Скалистото крайбрежие вече скриваше от погледа им дълбоката извивка на бълтънското пристанище, островърхите градски покриви, сивите кули на катедралата, хълма с крепостта и купищата корабни въжета по пристанищните кейове.
Откъм напуснатото пристанище до кораба долитаха отмерените печални удари на двете катедрални камбани. Погребалният звън ту замираше, когато вятърът отнасяше звука, ту ставаше по-ясен.
От яхтата с просто око можеха да се видят черните потоци от хора, задръстили улиците на покрайнините на града. Огромни тълпи народ отиваха от Бълтън към хълмовете на Ченсфилд. Беше обявено, че лорд-адмиралът се е поминал и по този скръбен случай целият град се отправи да съпроводи останките на своя знатен земляк до фамилната му гробница.
— Нашата мисия тук, в Бълтън, свърши, синко — казваше капитан Бернардито. — ние имаме добрия кораб „Тримата идалго“ и още ще се побием за млада Франция. Съгласен ли си да вземеш моето име, името на един стар скитник и изгнаник, враг на кралете? Искам да те видя щастлив, синко!
— Татко, вие ми предлагате онова, което заслужава най-любещ роден син. Ала истинското щастие на човека се състои в това да помага на другите хора също да бъдат щастливи. Мене ме завладя идеята на Джордж за Слънчевия остров. Този остров ще бъде наистина щастлив, защото слънцето там ще свети еднакво за всички. Там хората ще живеят справедлив живот, общо ще се трудят, по равно ще делят плодовете на своя труд, сами ще си избират ръководители за различните видове работи, сами ще строят своя Град на слънцето…
— Стой, замълчи! Аз не проумявам твърде добре красивите мечти, но бог да ме убие, ако светата църква не те обяви за еретик заради тези ти помисли, мое момче! Къде се е чуло и видяло един човек да не завижда на друг, да не измамва друг, да не се опитва да го подСтрува на себе си? Но дори и да беше възможно това, мигар земните владетели ще позволят да изникне някъде такава колония? Вас ще ви обявят за опасни безумци и ще побързат да ви изтрият от лицето на земята заедно с вашия Град на слънцето.
— Но, татко, затова именно ние избрахме острова в Индийския океан, защото там няма кой да ни пречи. Ще бъдем далеч от крале, папи и губернатори. И там не е пустош, там живеят работливи люде. На острова вече много нещо е подготвено, за да израсне твърде бързо Градът на слънцето. Ние с Джордж…
— Синко, ти чу ли какво каза генерал Хауерстън за военната експедиция на остров Чарлз? Само тази причина е достатъчна, за да отхвърлиш мисълта за „справедлива“ колония на този остров. Нашите хора ще трябва да се махнат оттам. Ще видиш: след година вместо град на вашите мечти на остров Чарлз ще се появят английски робски плантации и каторжни рудници.
— Кажи, татко, мигар населението, на острова не може да издържи една обсада? Човек трябва да се бори за щастието си. Ти с шестима негри победи екипажите на два разбойнически роботърговски кораба! Ние… ще прогоним оттам онзи английски губернатор.