— Ние ли? Чарли и Джорджи, така ли? Ех вие, мои братя отмъстители! Нашите островитяни са по-благоразумен народ, те знаят, че на мястото на една отсечена глава на хидрата израстват нови три… Но аз знам, Чарлз, колко трудно е човек да се прости с отдавна лелеяна мечта. Не искам да те разочаровам, момчето ми! След Италия ще заминем за острова и ще видим как жителите ще приемат новината за предстоящото пристигане на губернатора. Ако хората здраво държат на земята и свободата си, може наистина заради тях да тръгнат на смърт. Ако бъде тъй, не ще ви напусна и аз, макар че не вярвам много във вашия Град на слънцето. Аз не ще те изоставя в минута на опасност.
3
Отец Фулвио ди Грачиолани живееше в дълбок размисъл вече от няколко месеца. Неизменното покровителство, с което го удостояваха кардиналът, папският нунций194 във Венеция, и епископът, главата на тайния съд на Светата инквизиция в републиката, беше отстъпило място на твърде доловимо „охлаждане“. Двамата прелати имаха достатъчно поводи да бъдат недоволни от дейността на нелегалното войнство, подчинено на отец Фулвио. Това пръснато по всички тъмни кътчета войнство се занимаваше с шпионаж на дребно, оредяваше вследствие тайни интриги и не оправдаваше напълно възлаганите му надежди. Сред народа ересите се умножаваха, ширеха се атеистични учения.
Притокът от цехини и гулдени в църковните каси отслабваше.
Челото на йезуита беше мрачно и изразяваше загриженост. Отдавна нямаше никакви известия от отец Бенедикт от Бълтън. Изпратеният при него Луиджи Гринели се очакваше през юни юли, но отец Фулвио напразно чака верния си служител до есента. Изчезването на брат Луиджи не на шега безпокоеше патера: тайните братя не прощаваха измяната!
В петък, на 5 октомври, във венецианската лагуна хвърли котва един малък кораб.
Ако се съди по възлите на въжетата и по почернелите дъски на бордовете, тази лека бързоходна шхуна или яхта беше оставила зад кърмата си не една хиляда мили. Скромният вид на плавателния съд и отдалеченото ъгълче, избрано от капитана му за място на престоя, отсъствието на борда на любители да дават пари за сувенири или за подвизи на гмурци — всичко това доведе дотам, че дори пристанищните хлапета и дребни търговци много скоро престанаха да обръщат внимание на малката „Толоса“.
На другия ден след пристигането на яхтата във Венеция пред фасадата на Мраморното палацо тромаво се измъкна от гондолата някакъв лошо обръснат чужденец с разчорлена перука и късо наметало, което откриваше за всеки поглед чифт чорапи, черни гетри и тежки обувки с носове на булдог.
„Бакалавърът на изкуствата“ синьор Антонио Чени, когото доктор Буоти беше взел на служба в домашния музей под името Антонио Карильо, се намираше в отредената за него мъничка стаичка до първата парадна зала. Той понечи да излезе да посрещне чужденеца, но когато последният влезе в двореца и поемайки си дъх, повдигна пред огледалото своята перука, за да избърше запотеното си голо теме, синьор Антонио, който наблюдаваше в отражението на огледалото движенията на чужденеца, внезапно промени цвета на лицето си и едва не се подхлъзна на излъскания паркет.
— Ще ми бъде ли позволено като пътешественик, идващ отдалече, да разгледам музейната сбирка на този дворец? — запита гостът на английски със скърцащ глас.
Във вестибюла нямаше нито един човек, владеещ английски език освен синьор Антонио, който знаеше езика на Албион. Но синьор Антонио понечи да се вмъкне в стаята си. Това щеше да му се отдаде, ако вездесъщия Лафкадио, прислужникът на отец Фулвио, не беше се появил в същия миг край чужденеца.
— Антонио Карильо! — извика той с укорен тон. — има не чувате, че синьорът моли да му се покаже музеят?
На служителя не му оставаше нищо друго, освен да се приближи до чужденеца и да отвори пред него вратата на първата зала. Той започна с монотонен глас обясненията. Чужденецът прояви към тях рядко равнодушие. Освен това очите му бяха толкова слаби, че с явна мъка се вглеждаше в платната.
— Името ви е Антонио Карильо, нали? — прошепна гостът.
— Да, синьор.
— Слушайте, известно ми е кой сте вие… пък и по лице ви познавам, синьор Чени. Не ме смятайте за враг… После, по-късно, ще разберете всичко. А за сега скрийте по-скоро това писмо. То е от синьор Томазо Буоти. Прочетете го така, че отец Фулвио да не узнае нищо за него.
Антонио Карильо бързо скри писмото.
— Слушайте, приятелю мой — продължи шепнешком чужденецът, — постарайте се по-бързо да завърши това разглеждане. Изкуството съвсем не ме интересува. Необходимо ми е уж случайно да срещна тук патер Фулвио.