Антонио Карильо забеляза на ръката на чужденеца пръстен с голямо ахатово печатче. Той изгледа събеседника си подозрително и учудено, но като дочу от съседната зала коприненото шумолене на расото, мигновено възобнови поясненията си.
— Ето тази картина, синьор, принадлежи на четката на Чимабуе195. Сюжетът е взет от…
Чужденецът се обърна и нарочно вдигна бавно към челото ръката си с пръстена, като да се кръстеше. Фулвио ди Грачиолани каза, обръщайки се към служителя:
— Сине мой, идете да си починете. Аз ще продължа обясненията. И така, вие се спряхте пред платното на Чимабуе, синьор. Четката му, подобно безсмъртното изкуство на Гирландайо, чиито творби са украсявали двореца Джезу196 в Рим, усърдно е прославила добрите деяния на твореца.
Антонио Карильо се измъкна през вратата и като се затвори в стаята си, разкъса плика, който му беше предал чуждестранният турист. Този турист синьор Карильо позна още във вестибюла: в Мраморното палацо беше дошъл… престарелият атърни Томас Мортън.
Отдавна патер Фулвио не беше получавал толкова успокоителни известия. Тайните тревоги, грижи и вълнения от последните месеци отстъпиха място на чувството на дълбоко удовлетворение. Дългът е изпълнен! От Ченсфилд пристигна един важен документ. Графските милиони скоро ще запълнят опразнената каса на ордена и ще затвърдят положението на Христовата църква. Брат Бенедикт Морсини си спечели пред тайния орден голяма заслуга!
Разговорът на отец Фулвио с чуждестранния гост, започнат в музея пред платното на Чимабуе, продължи в личните покои на свещеника. Монахът се взираше изпитателно във воднистите, безцветни очи на пристигналия. Томас Мортън издържа този втренчен поглед, мълчаливо свали от ръката си пръстена с печатчето и го постави на масата пред свещеника. Пръстенът на отец Бенедикт! Тайният знак за разпознаване, с който бълтънският капелан беше снабдил своя пратеник — Томас Мортън.
— Позволете да запитам, у вас ли е документът, който донесохте синьор? — запита духовникът на графа.
— Той е тук, ваше преподобие, зашит в жилетката ми. Моят приятел отец Бенедикт пожела да взема тази малка предохранителна мярка.
Мистър Мортън с мъка започна да се освобождава от старомодния си фрак, наподобяващ по цвят тютюнев прах.
— Лафкадио! — извика патерът.
Младият слуга се появи мигновено. Само по погледа на йезуита той разбра задачата си и твърде ловко и бързо помогна на мистър Мортън да свали фрака, да разкопчае жилетката и да открие неотдавна направения шев, под който слабо прошумоляваше хартия. След десет минути разпереният шев беше внимателно разширен и на масата пред патера се появи малко поизмачкан плик.
Фулвио ди Грачиолани скри пръстена и писмото и запита каква квартира си е избрал във Венеция мистър Мортън. Английският адвокат отговори, че възнамерява да си почине около две седмици в една странноприемница на Риалто197, след което му предстои обратно пътешествие до добрия стар Бълтън.
Свещеникът изпрати гостенина си до самата гондола, върна се в кабинета и отвори писмото. В плика освен изпратения документ с подписите на Фредрик Райланд, Томас Мортън и юриста Лео Ноел-Абрахамс имаше още и чист лист от плътна бяла хартия, прегъната на четири. В левия долен ъгъл на листа йезуитът откри незабележимо кръстче. Очевидно това беше знак, че хартията не е поставена случайно.
Като я повъртя в ръцете си, монахът с пипане установи, че повърхността на листа е била подложена на някаква обработка. Фулвио ди Грачиолани заключи вратата, запали свещ и подържа хартията над пламъка. По целия лист започнаха отчетливо да се появяват тъмнокафяви редове на секретното писмо, написано с мляко. Текстът на писмото беше на латински език:
„In nomini Dei!198
С настоящото известявам на ваше преподобие за завършването от мен, недостойния божи служител, на възложеното ми поръчение. Опасността, която заплашваше нашето свето дело, е отстранена. Коварните тайни врагове на лорд Ченсфилд, които подготвяха неговото разобличение, са сринати в праха, но в единоборството с тези змии падна и сам милордът.
Преди смъртта си той по вдъхновение свише и подтикнат от вашия смирен брат во Христе, подписа тук приложения документ, който представлява формално, юридически заверено свидетелство за гибелта на незаконния графски потомък, пирата Джакомо Грели, и за отсъствието на преки наследници на горепосочения Грели. Синът на милорда, Чарлз, враждебно настроен против баща си, напусна земната обител, преди да успее да открие истинското си име някому другиму освен на собствената си сестра Изабела. А тя в миг на отчаяние тури край на земния си живот посредством отрова. Нейната съдба сподели и Реджиналд Мърей, грешен, но опасен претендент на титлата. Тайната на лорд Ченсфилд умря заедно с тези лица. Да прости господ всички прегрешения на тези деца и да влязат душите им в царството небесно! Ave Maria.
196
Дворецът Джезу в Рим е бил главната квартира на ордена на йезуитите. Дворецът е бил украсен с платната на италианския художник мистик Гирландайо. — Б. ав.