Посрещнати от капитана, тримата джентълмени се изкачиха на палубата, която блестеше от безупречна чистота.
— Поздравявам ви, капитан Брентли, с благополучното ви завръщане в родината!
— Щастлив съм да ви приветствувам на вашия кораб, мистър Райланд — отвърна капитанът, като се ръкува със собственика на „Орион“.
Съпровождани от капитана и боцмана Олсен, огромен норвежец с посивели бакенбарди, чиновниците вече се готвеха да пристъпят към проверка на стоките и към преглед на документите, но готвачът китаец покани всички гости в капитанската каюта.
Тук джентълмените ги очакваше сложената трапеза. Наред с блестящите прибори от злато и сребро стърчеха колосани салфетки. Огромна риба със застрашителна муцуна, бутилки с гъсти испански вина, пастет от дивеч, Струвая със стриди, аспержи с лютив сос, редки плодове в сребърна фруктиера, сладки от възгорчиви бадеми и четири вида сиренета — ялата тази благодат смекчи малко сухия длъжностен израз на лицата у двамата чиновника.
Когато най-после всички станаха от опустошената маса, митничарите, изтривайки с огромни кърпи зачервените си лъскави лица, се отправиха към трюмовете. Те изказаха готовност да се задоволят в трюмовете само с присъствието на боцмана и любезно оставиха капитана в обществото на мистър Райланд.
Безгласният китаец мигновено смени покривката и сервира на масата кафе с френски коняк и ликьори от избите на славния манастир „Свети Бенедикт“. Капитанът разгъна между чашките картата на последния рейс на „Орион“.
— Всички ваши пожелания, сър, благодарение на бога, можах да изпълня. Рейсът беше рядко успешен. Както навярно си спомняте, ние потеглихме преди двадесет месеца, в края на седемдесета година, отправяйки се за Чили…
— Мистър Брентли, аз редовно получавах вашите отчети по пощата и зная всичко, което е станало на кораба, с изключение на събитията от последните четири месеца. Защо престанахте да изпращате доклади?
— Пощата нямаше да пристигне в Бълтън преди нас, господине. Пълен отчет вие ще намерите в корабния дневник, парите и чековете се намират тук, в този шкаф, а сега ще ви разкажа всичко накратко.
— Островът, Брентли! Най-напред за острова! Намерихте ли го по моите координати?
— Да, сър, аз намерих този остров, но разрешете ми да разкажа поред… Като излязохме от Мелбърн…
— Стойте! Жив ли е човекът на острова?
— Да, сър, той е жив, но ако бяхме закъснели с две седмици, най-много с един месец, нямаше вече да го бъде. Беше изпаднал в страшна нужда. Сега е подсигурен с всичко необходимо и помоли да предам едно писмо…
— На мене ли?
— Не, той помоли да го предам на мис Харди. Искам да кажа, на лейди Райланд, сър.
— Предадохте ли му запечатания плик?
— Да, сър, пликът премина от собствените ми ръце в неговите.
— Поръча ли да кажете нещо на мен, капитане?
— Не, сър.
— Дайте ми писмото за лейди Райланд.
— Сър, човекът на острова постави задължително условие — писмото да бъде предадено направо в ръцете на лейди. Аз обещах…
— Капитан Брентли!
— Аз не мога да наруша думата си, сър!
— Добре… Нека пликът остане засега у вас. Вие сам ще го донесете у дома. Днес в шест часа вечерта ви чакам за обед. Писмото ще предадете в мое присъствие, капитане!
— Слушам, сър, и съм готов да изпълня всяка заповед, която не е в разрез с моята съвест.
— Капитан Брентли! Дали не предполагате, че съм имал намерение да ви скарам с вашата чувствителна съвест?
— Не, сър, но ми се стори…
— Занапред подбирайте думите си, капитане. Страхувам се, че в морето малко сте отвикнали от обществото, мистър Брентли!
— Възможно е, сър. Приемете искрените ми извинения заради моята грешка.
— А картата на острова?
— Тя е тук, между книжата.
— Точни ли се оказаха координатите?
— Не, сър. Вие посочихте дължината неточно: ширината почти съвпадаше с вашите данни, но по дължината островът се оказа по на запад с градус и половина.
— Навярно уредите в моя кораб тогава са били загубили точността си и аз съм сгрешил в изчисленията… Добре, Брентли, аз съм твърде доволен и вие ще получите вашата награда. Днес, като тръгнете към къщи, вземете със себе си двама души за охрана и ми донесете касата, дневника, картата и документите, отнасящи се до острова. Не забравяйте писмото! Ще ми разкажете по-подробно за цялото плаване.
— С удоволствие, сър.
— Виждам, че чиновниците вече са привършили огледа. Предполагам, че вашето гостоприемство ги е направило по-сговорчиви. Аз също взех известни предварителни мерки за това. Узнайте резултатите.