— …и аз ще им разказвам как сме се спасили от този остров на кораба, чието име засега никой от нас още не може да предвиди. Но в края на краищата той непременно ще дойде да ни вземе и тогава всеки от нас ще дочака такава съдба, каквато си е подготвил в миналия си живот — прекъсна ловецът с куртката многословието на своя другар.
— Очевидно искате да кажете, мистър Фред, че вас ви очаква дом в Ченсфилд, а нас с Педро — бесилка в Нюгейт67, не е ли така?
— Не обичам твърде такива шеги, сеньор. Да се надяваме, че съдбата… ще поиска да поправи поне част от своите несправедливости към нас! — за със сериозен тон първият ловец. — аз ще удържа своето обещание да не разкривам вашите имена на командуването на кораба, който рано или късно ще вземе и трима ни на борда си. И във всеки случай не съм аз онзи, който би помогнал на нюгейтския палач да сложи примката на шията на… Бернардито Луис. От все сърце желая съдбата да отклони от вас тази заплаха, капитане!
— Сър Фредрик Райланд! — произнесе човекът със сомбрерото и в неговия тон заедно с насмешливите нотки прозвуча признателност. — понеже в продължение на десетилетия съм имал работа само с негодници, не можех да се надявам, че в края на живота ми бог ще ме направи спътник на един истински благороден джентълмен! Не, Педро, остани със сър Райланд да му помогнеш да одере кожата на тоя лъв и да я довлече до в къщи. С кухнята ще се постарая да се справя сам.
Към края на август 1772 година от пристанището на Бълтън се отправи на далечно плаване, като взе посока на юг, въоръженият океански бриг „Орион“.
Този кораб принадлежеше на главния собственик на „Северобританска търговска компания“ сър Фредрик Джонатан Райланд и пътуваше под командата на капитан Гай Брентли и тримата му помощници — лейтенант Едуард Уент, мистър Джозеф Лорн и мистър Джефри Макрайл.
Според корабните документи на борда на брига се намираха следните пасажери: собственикът на кораба сър Фредрик Райланд със съпругата си лейди Емили и малолетния си син Чарлз; управляващият имението Ченсфилд мистър Томас Мортън с дъщеря си Мери; по-младият собственик на юридическата кантора „Томпсън и син“, адвокатът Ричард Томпсън; собственикът на бълтънската корабостроителница мистър Робърт Патерсън; вдовицата на покойния ескуайър Джордж Станфорд, лейди Елен Станфорд; бълтънският викарий, преподобният Томас Редлинг, корабният лекар, докторът по медицина мистър Рандолф Грейсуел, и накрая слугите на споменатите пасажери.
Както съобщи в първия си септемврийски брой седмичникът „Монитор“, целите на плаването на мистър Райланд и неговите спътници са изследователски и мисионерски. Бригът се насочва към африканските води на Индийския океан. Призори на 20 септември „Орион“ хвърли котва край мароканското крайбрежие на Берберия68. По пътя от Бълтън до Мароко бригът — по делови съображения на собственика — се отби в устието на Темза и престоя една седмица в лондонското пристанище.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
КРЪЩЕЛНИЦИТЕ НА НЕПТУН
1
По ниския таван на каютата, боядисан с лакова боя, трептяха зеленикави светлинни петна. Отблясъците на слънчевите лъчи, пречупващи се в гребените на вълните, проникваха в каютата през илюминатора и като весели зайчета танцуваха по стените и тавана.
На „Орион“ обедът бе привършил и всички се пръснаха по каютите си. Корабът се държеше близо до бреговете на Африка. Сухият източен вятър сякаш донасяше до самия океан знойния дъх на Сахара.
Приспивана от слабото бордово люлеене, лейди Емил задряма, облегната на гърба на лекото кресло. Мъничка сълзичка се бе задържала на дългите й ресници. На коленете й лежеше писмото, чийто плик със счупени восъчни печати беше паднал в нозете й. Тя не се събуди, когато се чу слабото почукване на вратата на каютата. След това вратата тихичко се открехна.
Мистър Ричард Томпсън надзърна в каютата и като забеляза почиващата в креслото дама, понечи да се отдръпне, но неволно спря и се загледа с възхищение в нея. Дали младежкото чувство към някогашната му годеница се пробуди в него, или просто го трогна печалният вид на младата лейди която приличаше в тази спокойна поза на уморено детенце оборено от съня, но мистър Ричард изпита непреодолим желание да целуне ръката на тази спяща красавица. Навеждайки се към нея, той видя на пода разпечатания плик, а на коленете на лейди — листче с изписани редове.
67
Нюгейтската тъмница е една от старите лондонски тъмници, където са били екзекутирвани углавни престъпници. — Б. ав.
68
Берберия — общо наименование на няколко крайбрежни страни Северозападна Африка, които се мият от Средиземно море и Атлантическия океан. Някога берберийските пирати са всявали ужас у мореплавателите. — Б. ав.