Тук професионалното любопитство победи — уви! — джентълменската сдържаност на младия човек, защото като видя плика, той веднага си припомни следния мъничък епизод. Малко преди да отплуват от Бълтън, когато пасажерите на „Орион“ вече се бяха настанили по своите каюти той тръгна да изследва кораба, за да си избере някое удобно местенце за следобедната почивка, и реши да се покатери в една от лодките на левия борд, приветливо осветена от есенното слънчице. Мистър Томпсън си беше направил с одеялото и плаща твърде уютно гнезденце в лодката и вече се унасяше в сън, когато внезапно дочу на палубата тих, не много рязък отговор. Беше късно да издава присъствието си и чу как сър Фредрик Райланд строго поиска от съпругата си да му предаде някакво важно писмо. Лейди не се съглася ваше, а той настояваше доста грубо. Накрая двамата отидоха в каютата на лейди, а след няколко минути беше извикан да отиде там и мистър Мортън. Отначало засрамен до известена степен от ролята си на неволен подслушвач на семейното скарване, мистър Томпсън след време съвсем забрави този епизод: но сега, когато видя плика със счупените печати, не можа да се въздържи от съблазънта да хвърли поглед върху подписа.
Веждите му в недоумение се вдигнаха и той, още повече заинтересуван, прочете през рамото на лейди Райланд цялото писмо. Стигнал до края, мистър Томпсън отстъпи назад и напусна каютата тъй тихо, както беше влязъл в нея. Само когато затваряше вратата, без да иска, щракна бравата.
Емили трепна, мигновено се пробуди и бързо закри писмото с една книга, без да подозира в какъв дълбок душевен смут е изпаднал господин адвокатът.
Като се убеди, че звукът, който я изплаши, е бил случаен, младата жена отново извади писмото.
„Скъпа моя Емили, — препрочете тя добре познатите й редове, — откак се свестих на острова и прочетох оставена на от вас бележка, до ден днешен, когато след четиригодишно мълчание успях отново да получа от вас писмото, което ми донесе капитан Брентли, не е имало нито час да не се измъчвам от мисли за вас и за вашето положение, тежката борба, която водите съвсем сама, ме възхищава и целият ми живот, ако е съдено още да продължи, ви принадлежи напълно.
Молите ме да съобщя решението си в отговор на условията, поставени ми от безчестния пират Джакомо Грели, какво да се прави, аз съм принуден отново да ги приема и да не предприемам още три години опит да напусна острова да разоблича злодея, който открадна името ми. Докато този човек ви държи в своя власт, друг избор не ми остава, но неговите престъпления високо крещят към небесата и приближават часа на разплатата.
Моят атърни Мортън, който стана съучастник на Джакомо Грели, неизбежно ще сподели и бъдещата съдба на пирата, дневникът на Мортън, преписан под диктовката на Грели, като всяко лъжесвидетелство, не ще издържи изпитанието на сведената правда. Отсега още съжалявам дъщеря му, милата Мери. Може би ще успея да помогна на тази млада особа а си уреди бъдещето, след като бъде въздадено правосъдие а нейния престъпен баща.
Винаги намиращият се мислено около вас, преданият ви до последен дъх ваш: Фредрик Джонатан Райланд, виконт Ченсфилд 10 май 1772 година. Безименен остров в Индийския океан.
P. S. Поради липса на хартия не мога да водя дневник, описанието на моите приключения ще ви изпратя, когато бъда напълно уверен, че вие ще сте тяхна единствена читателка, тъй като горите и долищата на този остров пазят не само нашата тайна.“
Лейди Емили целуна писмото, отстрани сълзичката от ресниците си, сложи писмото в плика и го скри до гърдите си. След това извади една тетрадка с щампована кожена подвързия и отново започна внимателно да я препрочита.
2
Като изскочи на палубата, Ричард Томпсън се спусна стремително към каютата си. Той бе настанен заедно с мистър Патерсън и сега бързаше да го намери, ала в каютата нямаше никой.
На палубата на пътя на адвоката се изпречи мистър Мортън. Отдръпвайки се сякаш пред дявола, Ричард изтича с необичайна пъргавина по стъпалата на спардека69.
Оттук част от пасажерите наблюдаваха тясната ивичка на африканския материк към изток. Като не намери и между тях мистър Патерсън, адвокатът се спря объркан до перилата. Вятърът разроши косите му и освежи пламналото му лице. Малко поуспокоен от величествената картина на океана, той слезе долу.