В хиляда седемстотин шестдесет и осма година, навършила двадесет и две години, мис Елен се омъжи за най-ладия потомък на рода Станфорд, запленена от звучното старинно фамилно име, аристократичните маниери и успеха на Джордж Станфорд в ежегодния стипъл-чейз74, където той завоюва огненочервената си кобила купата и званието най-добър ездач в графството. Тайните надежди на лейди, че наследствените права и имущества на рода ще преминат върху Джордж не се оправдаха. Овдовяла след две години и останала бездетна, лейди Станфорд се оказа господарка само на едно малко разорено имение близо до Бълтън и на нищожен капитал. За пътищата, по които би могла да увеличи това свое състояние, тя често размишляваше, седнала в мъжовия си кабинет, украсен с копия на фамилни портрети и с изображения на породисти коне за надбягване.
Вдовствуващата лейди се намираше на границата на пълното разорение, когато собственикът на корабостроителницата мистър Патерсън я посъветва да закупи един доходен градски парцел. Отначало лейди Елен се обиди, след това се съгласи и на нейния парцел скоро израснаха големи жилищни сгради, прилични на войнишки казарми, които приеха сред мрачните си стени стотици семейства на занаятчии, дребни служащи и работници в корабостроителницата.
Управлението на сградите беше възложено на мистър Хъмфри Чейзуик, заемащ тази длъжност по съвместителство със службата му на педагог и директор на училището пансионат за момчета.
Заела се с увлечение с тези твърде прозаични търговски операции, лейди Станфорд обаче не изостави мечтата си за титли и богатство. Тя се държеше с достойнство, поддържаше познанство с малцина. Ала годините си минаваха, а дългоочакваният принц не се появяваше!
Тя беше на двадесет и шест години, когато Ричард, младият собственик на адвокатската кантора „Томпсън и син“, след кратко познанство на делова почва, пламенно й предложи ръката и сърцето си. Лейди Елен отначало се разсмя: Ричард Томпсън не можеше да се похвали нито със звучно име, нито с наследствени владения. Но след като поразмисли зряло, лейди Елен смири аристократичното си честолюбие, още повече, че младият адвокат вече си беше създал репутация на един от най-добрите юристи в графството и беше единствен наследник на почтено състояние.
„Защо пък не — размисляше тя, — времената се менят и всички тези банкери, адвокати и фабриканти стават все повече на мода.“ И въпреки че партията й се виждаше не особено блестяща и сърцето й запазваше пълно равнодушие към особата на мистър Ричард, младата вдовица не бързаше с отказа си и му позволяваше да пръска с широка ръка пари за подаръци и да я развлича с остроумните й разкази.
Но когато видя за пръв път при спускането на „Окриленият“ своя съсед виконт Ченсфилд, лейди Станфорд изведнъж почувствува в него не само властния човек, но и решителен съмишленик. Познанството им, което започна на борда на „Окриленият“, след няколко седмици вече успя да се превърне в приятелство. В отговор на хладните обноски на лейди Емили Елен Станфорд започна почти открито да пренебрегва господарката на Ченсфилд, като с това доставяше, изглежда, явно удоволствие на нейния съпруг. От своя страна наследникът на титлата и имението на Ченсфилд, възхитен от аристократичната фамилия на новата си приятелка, от нейните маниери и пренебрежително резки обноски с околните, започна мислено да й отделя твърде важно място в своите бъдещи планове. Мистър Патерсън му помогна в това и лейди Станфорд, като събра в началото три хиляди фунта, подобно на Патерсън ги вложи в тайните предприятия, подготвяни от шефа на „Северобританската компания“. По такъв начин последният придоби в лицето на честолюбивата лейди още един съдружник.
Посветена напълно в предстоящите работи на своите при? тели и без да се смущава ни най-малко от пътищата, които са избрали за забогатяване, лейди Станфорд прие и поканата на Райланд и Патерсън да участвува в плаването на „Орион“. Понеже ръководителят на тази тайнствена експедиция се нуждаеше от услугите на юрист, полуофициалният жених на лейди Станфорд, мистър Ричард Томпсън, също се оказа в числото на пасажерите на брига.
Мистър Томпсън твърде охотно остави бълтънската кантора под едноличното управление на баща си, като разчиташе да прекара няколко многообещаващи месеца на комфортния кораб в обществото на приятни джентълмени и прелестни лейди.
Неочакваните открития, които направи адвокатът в каютите на лейди Емили и лейди Станфорд, разбъркаха всички карати в започнатата игра и поставиха някои от партньорите в най-затруднено положение!