Големият килим от каюткомпанията беше постлан в средата на освободеното пространство на бака. Целият екипаж в празнични дрехи се настани покрай бордовете.
На килима под балдахин от тежка завеса седеше на трон „Нептун“. Брадата му от водорасли се спущаше до самия килим. Мантията на морския бог беше украсена със седефени раковини и различни емблеми.
Богът важно разтърсваше тризъбец. Двамина сенегалски негри, голи до кръста, стояха зад трона и вееха над главата на царя на океаните ветрила от палмови вейки.
— Виждам някакъв кораб. Доведете ми неговия капитан! — важно произнесе морското божество.
Две опашати сирени (в отговорната роля на морските пратеници пасажерите веднага разпознаха корабните юнги) се спуснаха към мостчето да доведат капитана.
Гай Брентли в пълна парадна униформа, с всичките си ордени и знаци, почтително пристъпи към трона.
— Кой е този кораб, който приближава екватора в моя океан? — обърна се „Нептун“ към капитана.
— Бригът „Орион“, ваше морско величество, под командуването на капитан Брентли.
— Познавам този капитан и неговия славен кораб! Да се доведат пред трона ми всички пасажери и членове на екипажа, които за първи път пресичат екватора!
Двама матроси вече се готвеха да посрещнат процесията. Те стояха на противоположните бордове и държаха в ръце брезентовите маркучи от пожарните помпи. Една срещу друга бликнаха две силни водни струи. Без да се сблъскат във въздуха, те образуваха водна арка, под която „Нептун“ поведе гостите си.
Щом божеството и първата двойка — лейди Станфорд и Патерсън — „пресякоха екватора“, матросите спуснаха маркучите надолу. Водните струи се сблъскаха във въздуха. Върху главите и гърбовете на преминаващите се посипаха пръски. С мокри глави и рамене пасажерите и слугите бързаха по-скоро да преминат соления купол.
Но истинското веселие започна, когато трябваше да „пресекат екватора“ младите моряци. Преследвани от водните струи, моряците се мятаха по палубата под дружния смях на екипажа. Когато мокрите до кости „кръщелници“ се спасиха най-сетне от водните струи, поставиха ги с лице към водата: заповядаха на новаците да гледат във вълните… чертата на екватора! Докато моряците се взираха в морето, към тях отзад се промъкна „Нептун“ и изля във вратовете им две кофи студена вода.
Скоро изпръсканите пасажери и мокрите моряци застанаха пред масите, сложени на палубата. Тук дойдоха от кърмата и всички „стари“ мореплаватели, които не бяха взели участие в днешната церемония. На бака останаха само собственикът на кораба и Доротея с детенцето на ръце. „Нептун“ изтича насреща им. Грели взе детето от ръцете на жената и нежно го притисна до гърдите си. Със сина на ръце той премина под високо вдигнатите струи на водната арка. „Нептун“ внимателно пръсна момченцето с шепа солена океанска вода. Екипажът извика „ура“, третият помощник на капитана, Джозеф Лорн, махна с ръка и топовният салют се сля с песента на моряците на „Орион“, съчинена от Едуард Уент:
„Нептун“, след като си свали брадата и мантията, се оказа боцманът Олсен. Той седна начело на масата, предназначена за екипажа. Капитан Брентли с мисис Емили и Грели с лейди Станфорд заеха местата си на масата, изнесена на открито. След тях насядаха офицерите и пасажерите.
Капитанът даде знак. На масата настъпи тишина. Пастор Редлинг, прав, прочете молитва. Отново изгърмя топовен залп, чашите зазвънтяха след първия тост и на кораба започна пир, който продължи до вечерта.
Когато една четворка от най-добрите моряшки танцьори заигра на палубата джига78, очите на пируващите заблестяха и бръчките от грижите се изгладиха. Само „дойката“ на Чарлз, Доротея, когато вземаше отново детенцето на ръце, почувствува върху себе си втренчения зъл поглед на Грели. Изведнъж, забравяйки и празника, и веселието, тя се скри в каютата си и притиснала лице в бялата дантелена завеска над люлката на своето момченце, горчиво зарида.
ГЛАВА ПЕТА
ЛЕОПАРД И ЧАКАЛИ