Внезапно някаква сянка закри слънцето от Доротея. Тя вдигна глава и видя пред себе си мулата Енрико Рой, който внимателно наблюдаваше покупките й от островитянина.
Желаейки по-отблизо да разгледа чудните седефени раковини, Доротея понечи да слезе в лодката, но мулатът предпазливо я задържа и мълком поклати глава, с което й даваше да разбере, че не бива да слиза от стълбата.
Доротея се върна с момченцето и покупките си на предишното място и едва тогава обърна внимание, че и мулатът Рой си избра местенце по-близо до нейното кресло, под крайчеца на брезентовия сенник.
Лейди Емили, Мери Мортън, Ричард Томпсън и пасторът Редлинг помолиха боцмана да спусне лодка и поканиха Доротея да се поразходи заедно с тях по брега. Зарадваната жена взе сина си на ръце и забърза надолу. Двете лейди вече бяха седнали в лодката.
Ала едва Доротея приближи до стълбата и пред нея отново израсна фигурата на Енрико Рой. Мулатът й прегради пътя.
— Мис Дороти — прошепна той, — господарят не разрешава вие да слизате от кораба! Госпожи, — обърна се той към дамите в лодката, — мис Доротея каза да слезете на брега без нея. Но лейди Станфорд моли да я почакате. Тя ей сега ще излезе от каютата си. Ето и милейди, господа!
2
— така, мистър Патерсън, сега ние с вас ще чуем какви са първите резултати от експедицията, която подготвих преди половин година — говореше Грели, гледайки през прозореца на капитанската каюта към бързо приближаващата се лодка от „Глория“. — Шхуната „Доротея“ също трябваше да дойде в тези води; на капитана й беше заповядано да побърза да стигне африканското крайбрежие с товара от Южна Америка. Ето го и капитана на „Глория“. Привет, мистър Уилсън!
Капитанът на „Глория“, мъничък дебел моряк с прегракнал глас, стисна ръката на Грели, като го гледаше отдолу нагоре и често мигаше с белезникавите си клепачи. Яката на доста мръсния мундир подпираше лъсналите му от пот бузи, покрити с червеникава четина. Зачервеното му лице беше толкова нагъсто посипано с лунички, сякаш четката на непредпазлив бояджия го бе опръскала с разтвор от жълта боя.
— Запознайте се с джентълмените, Уилсън. Мистър Патерсън е мой съдружник и участвува в разноските. Джозеф Лорн е помощник на капитана. С мистър Макрайл се познавате… Можете да говорите съвсем свободно.
Капитанът извади рогова табакера и смръкна порядъчна доза енфие. Кихна оглушително, след което заговори с пресекващ глас, който преминаваше ту в прегракнал бас, ту в полуглух шепот.
— Джентълмени, позволявам си да изкажа надеждата, че никой от вас няма да съжалява за парите, които е вложил в тази изключителна експедиция. Да, изключителна, защото, господа, нито един европейски плавателен съд не е влизал в устието на река Куара81 най-малко от едно столетие насам.
— По дяволите историята, Уилсън, тук не сме на заседание на Кралското географско дружество. Къде е втората шхуна? Какво успяхте да разузнаете? Как вървят работите с… вербуването?
— Но, сър, вие не ме оставяте дори устата си да отворя! — обидено пробуча и захърка морякът. — Ей богу, тази експедиция би могла да ни представи пред учените люде на цяла Европа, ако беше преследвала… малко по-други цели. И, дявол да ме вземе, ако ние с мистър О’Хири не рискувахме да попаднем на жертвения олтар на някое африканско божество.
— Добре, добре, капитане, не се сърдете! — рели даде знак с очи. На масата в капитанската каюта, също като върху масичка на фокусник, с удивителна бързина се появиха бутилки и чаши. — намокрете си гърлото и, за бога, не поставяйте на изпитание търпението на тези джентълмени с предълги разкази.
Капитан Уилсън „намокри гърлото си“ с две чашки уиски и бръчките на обидата се изгладиха от овлажнялото му чело.
— И така, господа, ние с капитана на „Доротея“ преди година и половина, през време на рейса към Златния бряг, взехме на служба бившия агент на една фалирала бостънска роботърговска фирма, някой си мистър Сайръс Ървин О’Хири, американец от ирландски произход, голям майстор в търговията с „черно дърво“. Този мистър О’Хири посетил — малко преди да се запознаем с него — такива местенца в Гвинея, където отдавна вече не са ходили бели търговци и които обещават на предприемчивите джентълмени големи изгоди, наистина свързани и с не малък риск…
Бълтънският корабостроител мистър Патерсън слушаше Уилсън като омагьосан. Грели се мръщеше и нетърпеливо потропваше с ток, сякаш желаеше да пришпори разказвача.
81
Куара — местното название на долното течение на река Нигер, третата по големина река в Африка. — Б. ав.