— Царството Едо, страната на Великия Бенин82 — едно негърско царство в долното течение на могъщата Куара, — то сандъчето, за което мистър О’Хири предложи да се намери… ключе!
— Да си призная, тези думи не ми обясняват нищо — разочаровано проговори Патерсън. — какво толкова е интересно за нас това царство Едо?
— Още няколко минути търпение, сър! Мистър О’Хири, когото взехме на служба, разработи смел план по какъв начин най-добре да се използува главното, може да се каже, природно богатство на тамошните места, тоест черното население. То е твърде многобройно и дяволски сръчно, бих казал аз, в много полезни занаяти, джентълмени, да не говорим за това, че племената едо са рядко снажни и здрави хора… Плана си мистър О’Хири изложи още в Англия на мистър Райланд и…
— И ето ние сме тук, Уилсън, но засега относно хода на експедицията знаем не повече, отколкото при тръгването ни от Бълтън!
Патерсън с всички сили се напрягаше да проникне в смисъла на разказа. Измъчваха го съмнения. Той се страхуваше да не го поставят натясно и да го измамят. Недоверието и алчността се плискаха в него като малца и ечемика в прясна бира.
— А какво особено представлява този план на О’Хири? Защо е свързан той с риск? Щом е толкова изгоден, както се опитват да ни внушат, защо не е хрумнал досега на някой друг?
Чувствата, които вълнуваха корабостроителя, ясно се отразяваха на неговата физиономия. Грели отгатна без особена мъка съмненията на своя съдружник. Той смигна на Уилсън.
— Виждате ли — поверително заговори капитанът на „Глория“, — там търговията с черна стока не е толкова проста работа, както, изглежда, си я представяте вие, мистър Патерсън. Устието на Куара не е Златният бряг, не е страната Ашанти, не е Дахомей83. Там запасите от хора вече са много изтощени. Цената на негрите поскъпна и печалбата от търговията с роби намалява, а по долното течение на Куара отдавна не е имало европейци. Плаши ги лошият климат, трудностите на плаването, а главно — могъществото на местните негърски държави, преди всичко на държавата Едо или Бенин, както я наричат по главния й град.
Патерсън учудено вдигна вежди:
— Могъщество ли? За какво могъщество говорите? Става дума за мръсните голи негри, не е ли тъй?
— Хм! Мръсни и голи сте ги виждали вие на пазарите за роби… В родината си те са изкусни леяри, тъкачи, строите ли и земеделци. Управителят на Бенин, оба, както го нари чат, според думите на О’Хири живее в същински дворец. В Бенин има много войници, ловки търговци и силна жреческа каста… В долното течение на Куара има доста големи негърски селища на разни черни племена, но най-силното от тях е бенин или едо. Още преди двеста години португалците и холандците са били чести гости на Бенин, основали са там фактории и добре са припечелвали от търговията с чернокожи. Но, уви, управителите на Бенин скоро разбрали, че в резултат на своето гостоприемство рискуват… да останат без поданици. Затова те, дявол да ги вземе, предпочели да се откажат от християнската цивилизация и прекъснали достъпа за европейците. Нарушителите, а така също и белите пленници ги заплашва смърт върху жертвения олтар. Според разказите на О’Хири тамошните жреци много обичали да устройват човешки жертвоприношения — тона им помагало да държат черното си паство, тъй да се каже, „в страх божи“…
Патерсън изтръпна.
— Всичко това прилича на приказка за деца! — измърмори той още по-недоверчиво. — ако то малко от малко отговаря на истината, то… за какъв дявол ще се мъкнем там, в онези проклети места?
— А ето сега чуйте какво още ни предложи в Бълтън О’Хири — намеси се Грели. — когато той успя да се промъкне от Дахомей в Бенин, оказало се, че това негърско царство е отслабено от непрекъснати вражди между феодалите и жреците и върховния управител — ба. Град Бенин, ограден с ров и стена, пострадал в тези пойни — О’Хири видял засегнатия дворец на оба. Поради раздорите страната се намира в упадък и ние можем да се възползуваме изгодно от това, както правилно прецени нашият мистър О’Хири. Той успял да се свърже тайно с враждебния на царя на чернокожите велможа на име Езомо-Ишан. В борбата си против оба този Езомо-Ишан, негърски феодал или жрец, се нуждае от една партида огнестрелно оръжие О’Хири получил от него обещание: срещу партидата оръжие и още някои дребни подаръци да пропусне под охраната на своите войници двата наши леки кораба в долното течение на Куара и да ни отстъпи хиляда и петстотин свои чернокожи поданици. В подчинение на Езомо-Ишан се намират до пет хиляди войници и десетина хиляди собствени роби. Тази команда, тъй да се каже, ще осигури тила на нашата експедиция от всякакви интриги от страна на бенинския оба и на разни там царчета управители на племената йоруба, нупе, хауса и всякакви други… Ясна ли ви е ситуацията, мистър Патерсън?
82
Бенин — една от най-могъщите и културни негърски държави, съществували някога на територията на днешна Нигерия. Тя успешно се е съпротивлявала на колониалното заробване до края на XIX век, когато предварително подготвени английски войски провокирали нападение на бенинци върху британски парламентьори, нахлули в бенинските владения и ги предали на огън и меч. Град Бенин и дворецът на оба били подложени на варварско разрушение. При това били унищожени или разграбени големи художествени ценности на Бенин. Б. ав.
83
Златният бряг, Ашанти, Дахомей са негърски области по крайбрежието на Гвинейския залив, откъдето европейските роботърговци през XVIII век са отвеждали стотици хиляди туземни жители — негри — в робство предимно в Западна Индия и Северна Америка. Б. ав.