Выбрать главу

— Н-н-не, не напълно… Иска се партида оръжие, нали? И къде е гаранцията, че този Езомо-Ишан не ни готви просто капан?

— Партидата оръжие се намира на „Глория“, чийто капитан седи пред нас. Останалите стоки са на шхуната „Доротея“: там има барут, тютюн, ямайски ром и разни други дрънкулки. Къде е сега „Доротея“, Уилсън?

— Скрита е добре недалеч от Гато, една напусната португалска фактория в устието на Куара. Близо до кораба няма чернокожи — върху тази местност за негрите предварително е наложено табу84… Ние очаквахме само вашето пристигане, мистър Райланд: у нас всичко е готово за размяна на стоката срещу чернокожи…

— Отлично! Трябва да се действува незабавно, докато чужди плъхове не са подушили печалба за себе си. Що се от нася до гаранции за запазване на нашите кожи, мистър Патерсън, принуден съм да ви огорча — те не са съвсем надеждни. Всяка печалба се взема с цената на риск. Колкото рискът е по-голям, толкова по-голяма е и печалбата… Сега на работа, джентълмени… Бригът „Орион“ ще остане тук, в закътаното заливче на Фернандо По, две седмици. През тези две седмици на нас, господа, предстои да завършим цяла та операция. Моето присъствие на „Орион“ сега не е необходимо. Лейди Станфорд няма да изтърве от погледа си пастор Редлинг и тукашните мисионери, Рой ще наблюдава Доротея, младия Томпсън възлагам на вашите грижи, Джефри Макрайл. Между екипажа, Мак, вие можете да се осланяте на Йензен и Карачиола. А ние с вас, господа Патерсън и Лорн, ще трябва да направим една весела екскурзия, отначало на сто и петдесет мили до устието на Куара, а след това навярно ще се изкачим нагоре по течението на тази интересна рекичка… Нямам намерение да купувам хиляда и петстотин „котки в чувал“, аз искам сам да видя моята стока, която ще тръгне за Америка… Джентълмените на брига, разбира се, не бива да се досетят нищо: трябва да им се обясни, че ние не можем да пропуснем случая да отидем на лов за слонове и хипопотами, не е ли тъй? Уилсън, незабавно пригответе „Глория“ за отплуване. Бързата доставка е душата на търговията, господа!

Грели беше необикновено възбуден. От страст очите му блестяха и ноздрите на гърбавия му нос се издуваха. Възбудата обхвана и Патерсън.

„Пират! Същински, отчаян пират! — мислеше си Патерсън, поглеждайки своя съдружник. — Но каква енергия, страст, каква безцеремонност при подбора на средствата! Този човек е роден да подчинява другите. Не, той е жизнено необходим на обществото! Да бъде пожертвуван, какъвто и да е той в действителност, заради някаква си старомодна справедливост, е просто вредно за цялата наша търговия! А лично за мен това е почти катастрофално! Негодникът така бързо обсеби моите средства и така дълбоко ме въвлече в своите работи, че ако се случи с него някаква беда, всичките ми парички заедно със съблазнителните надежди ще потънат в незнайни води. Защото този човек няма да чака шерифа да сложи ръка на рамото му! На своя дяволски кораб «Окриленият», който аз самият му помогнах да създаде, той ще приеме бой с целия британски флот. Каква полза, че в края на краищата ще се намери на дъното? Заедно с него там ще потънат и моите шест хиляди фунта!“

Два дни по-късно привечер шхуната „Глория“ предпазливо се приближи до устието на Куара. Величествената река спокойно влачеше в океана жълтеникавите си вълни. През четиринадесетте ръкава на Маслените реки те се врязваха в зелената морска шир и мътно кафявите ивици прясна речна вода по протежението на много мили рязко се отделяха от водите на океана.

Туземният лоцман, пратеник на негърския велможа Езомо-Ишан, вече седеше на капитанското мостче. Беше татуиран негър от племето кру. Той показваше пътя към един от пустинните ръкави на делтата… Щом се стъмни, от този ръкав срещу шхуната излезе голяма туземна ладия с двадесет гребци. Под прикритието на тропическата нощ ладията се приближи до „Глория“, взе я на буксир и безшумно я поведе към делтата… Целият екипаж на шхуната със заредени карабини се беше притаил на фалшборда. Джозеф Лорн, с пищов във всяка ръка, наблюдаваше туземците в ладията.

Патерсън се разхождаше по палубата в мъчително очакване на по-нататъшните събития. Тихият плясък на веслата, едносричните думи на командата, произнасяни с шепот, далечните крясъци на някакви нощни птици по брега — всички тези звуци му се струваха зловещи. Някъде далеч по брега блещукаха светлинки — навярно туземни рибари бяха запалили огньове, но на корабостроителя зад тези слаби светлинки се привиждаха коварни врагове, в чийто капан той неминуемо щеше да попадне… От капи галското мостче Грели тихо извика своя съдружник.

вернуться

84

табу — религиозна забрана, налагана обикновено от жреците върху някакъв предмет, действие, вид храна, дума и т.н. Според вярванията на първобитните народи нарушаването на табу влече небесно наказание. Б. а.