— Не хвърчиш ли много нависоко, Джакомо? Внимавай да не паднеш — дочу Патерсън гласа на Лорн. — раничко извади ти от сметките си оня там, на острова. Той е готов да води отчаяна война с теб.
— Глупости, Джузепе! Аз или ще го направя по-сговорчив, или… целият екипаж ще тръгне на лов за „прокажени“ по острова. Такава война не може да продължи дълго.
— Той познава острова по-добре, отколкото ти своя Ченсфилд.
— Да допуснем, седмица, месец ще се задържат, ще пречукат двама-трима от моите хора. Но така или иначе аз ще им превия вратовете и тогава… ще може да се диша по-свободно и да не се страхуваме, че ще бъдем разобличени. Казвам ти: трябва ми перско кресло, карамба!
— Стига ти и твоето виконтство. Ами че ти си вече лорд, дявол да го вземе! Според мене всичко това е глупост! Лордове, перове… Не разбирам аз твоите планове. Я да поговорим по-добре за работата. За какъв дявол си дотътрил тука Патерсън? Искаш да го изпратиш в Америка ли?
— Отначало исках да изпратя Патерсън с вас в Америка, но май че на острова ще ми бъде по-нужен. Експедицията за Америка ще се наложи да ръководите Макрайл и ти, стари ми Джузепе. Не мога да поверя на моите капитани продажбата на стоката. Те са добри моряци, но там ще трябва търговски нюх. Моите условия са: да се вземат по четиридесет фунта на глава. Ако съумеете да дигнете цената, остатъкът е за тебе и Мак. Аз отдавна познавам Макрайл. Той е обиграна лисица и се изхитряше да мами дори Бернардито. Ти ще трябва да гледаш в ръцете му, Джузепе! Парите ще ми донесеш в Бълтън и ще ги предадеш в банката на Ленди. Пет процента от донесената сума ще отстъпя на тебе. Става ли?
— Това е кучешка задача, Джакомо.
— Не ме наричай със старото ми име, Джузепе. Защо се колебаеш?
— Първо, ние нямаме на борда още чернокожите; делим кожата на неубита мечка, седнали в бърлогата й и намирайки се в нейните лапи. Второ, струва ми се, че ти определяш твърде висока цена на едро. За захарните плантатори в Ямайка или в Куба е по-евтино да взимат малайци от тихоокеанските острови.
— Негрите струват по-скъпо! Те лесно свикват с работата и не мрат толкова скоро като индийците или малайците. Мак има приятели прекупвачи по пазарите за роби в Луизиана и Виржиния. Там е осигурен добър пласмент на цялата партида. Ти ще ги продадеш по петдесет суверена парчето, чуваш ли?
— Жените и децата вървят по-евтино, шефе.
— Плантаторите взимат всички. Там, където расте памук, и петгодишното детенце е работник. Ти ли ще ме учиш, Джузепе? На красивите майки ще отнемеш сукалчетата и ще продадеш красавиците тройно по-скъпо. За тях има купувачи по всички части на света. А дечурлигата ще дадеш на грозните жени и ще ги пробуташ на плантаторите заедно с децата: в големите плантации охотно ги взимат с подрастващия приплод. Но цената не смъквай! Ако против очакванията за дребосъка не се намери пазар, по-добре ги удави, само не ги давай на безценица, това вреди на търговията. Докато ние не разполагаме със собствено подходящо местенце, не е изгодно да се занимаваме с дечурлигата. По-късно аз ще уредя на нашия остров цял развъдник… Ние ще създадем там свои плантации и едновременно ще развъждаме стока за продан, защото ловът на чернокожи или купуването им от князчета става все по-рудно и по-скъпо.
Следващия въпрос на Лорн Патерсън не дочу, но разбра, че става дума за самия него. Грели мисли няколко минути, докато Лорн палеше лулата си. Пламъчето освети гъстите вежди на Лорн, неговото бронзово застаряло лице, острите коси и белия белег, косо пресичащ челото на този моряк.
Накрая Грели заговори:
— Виждаш ли, Патерсън не е от нашето тесто, но е също бизнесмен. С време ще свикне. Сега аз го влача със себе си просто за да вникне в работата. Може би неговата корабостроителница някога ще влезне в моята компания, но за сега това не ми е необходимо. Работата е там, че в своята игра той заложи на мен и, дявол да го вземе, на моя номер той трябва да спечели. Трябват ми съюзници! Да беше видял само как успокоява оня хлапак Томпсън!
Съучастниците замълчаха. Патерсън се страхуваше да си поеме дъх и да помръдне.
— Слушай, Джакомо, мене ме нямаше в Бълтън, когато Фернандо обръснал Макрайл. Как се случи така, че твоите хора пропуснаха това?
— Надявах се на Уудро Крейг, но Фернандо се маскирал ловко и не попаднал пред очите на нито един от шпионите на Уудро. Отначало Фернандо наел стая в „Бялата мечка“ заедно с някакъв си проповедник Елиът Меджерсън. След това се преселил в частна къща под името Роджърс. Като взел елмаза, офейкал… Кажи ми, Джузепе, ти знаеше ли, че камъкът се намира у Мак?