— Уудро казваше, че бил продал камъка на Макрайл твърде евтино, но аз много-много не му вярвах…
— Защо големият камък се падна тогава на Уудро, а не на теб? — след като помълча малко, запита Грели.
— Когато Бернардито ни стовари на сушата, нас с Уудро за нищо не ни биваше. Аз се свестих едва на брега. На сутринта ни подслони един рибар. Уудро се чувствуваше съвсем зле, картечът му беше потрошил костите и на двата крака. Как да е, домъкнахме се до някакво заливче, където стоеше на котва френски кораб. През нощта на брега ние тримата — Уудро, Рой и аз — решихме да довършим Фернандо Диас. Уудро се престори, че е загубил съзнание, а ние с Рой се направихме на заспали. През цялото време Фернандо беше нащрек, но тогава задряма. Уудро започна да го души, Рой му помагаше. Фернандо вече хъркаше, когато Уудро напипа на гърдите му кесийката с двата камъка и я откъсна. Докато разглеждахме камъните, Фернандо се съвзе. Завърза се бой. Фернандо зашемети Рой, а на мен разсече челото с нож. Гръмнах с пищов почти в упор, куршумът откъсна пръста на лявата му ръка, но не успяхме да го преследваме. Фернандо офейка жив. На сутринта френският кораб ни взе на борда си и корабният лекар отряза на Уудро и двете стъпала. На кораба ние хвърлихме жребий. Синият елмаз се падна на Уудро и на Рой, а малкият елмаз — на мен. Уудро напи Рой, който му отстъпи своята половина от „синия камък“ за няколко стари испански дублони. Разделихме се в Марсилия… Своя камък аз продадох и се доизлекувах в Италия… А след това ти, Джакомо, започна да ни събираш в Бълтън. Пръв там хвърли котва Уудро…
— Да, аз го срещнах в Плимът, когато пристигнах на „Кръстоносец“ в Англия. Тогава именно го посъветвах да се пържи по-близко до мен. В Бълтън той купи кръчмата и заедно започнахме да издирваме нашите хора: Макрайл, тебе, мой Джузепе, Рой… Той още в Марсилия беше попаднал в затвора и се наложи да го измъквам…
— Слушай, но как пък Фернандо е подушил, че Уудро е продал камъка на Мак?
— Тъкмо това ме и разтревожи! Започнах да се опасявам, че Фернандо е надушил следите на цялата партида камъни, които ние тогава решихме да продадем на холандските лихвари. Но както виждаш, всичко се размина: ти благополучно продаде партидата. Ала Диас знае нещо… Някакъв дявол ни е предал… Подозирам, че кантората на Томпсън играе двойна игра с мен. Уудро например се кълне, че „Роджърс“, сиреч преоблеченият Фернандо, на два пъти е ходил в къщата на стария Томпсън.
— Защо тогава ти взе сина му със себе си в това плаване?
— По ми е удобно да го наблюдавам на борда. На експедицията е необходим юрист, при това юрист с добра репутация. — не се безпокой, ще го опитомя като кученце или никога няма да се завърне в Бълтън. С негова помощ ще ми бъде по-лесно да се разделя с Емили и с онези на острова, ако…
Грели снижи гласа си до шепот и Патерсън не можа да разбере края на фразата. Стана му страшно. Сякаш в отговор на невеселите му мисли някъде съвсем наблизо зави и се закиска, като се задъхваше в женско истерично ридание, зебриста хиена.
Собственикът на бълтънската корабостроителница пипнешком се добра до каютата си и запушил уши, се сгуши в плетената люлка.
4
На разсъмване „Глория“ се оказа на няколко мили от мястото, където беше спряла „Доротея“. Вятърът се усили и още преди пладне двете шхуни, построени някога в един и същ док, отново застанаха борд до борд в екзотичните води на Куара.
Грели, Патерсън, капитан Уилсън и Джозеф Лорн отидоха при капитана на „Доротея“ да закусят. Дългият като върлина, с болезнен вид капитан Хятчинсън съобщи на гостите си последните новини:
— Всичко върви добре, господа. Пристигнахме точно на време. Нашият височайши черномутрест клиент Езомо-Ишан! очаква с нетърпение оръжието. Вчера тук бяха неговите пратеници. Партидата с черната стока трябва да се пусне по течението на Куара на три големи сала. Как върви работата с оръжието, което му обещахме?
— То се намира в трюма на „Глория“. Едновременно с товаренето на негрите на борда на двете шхуни ние ще пренесем оръжието върху саловете и ще го предадем на нашия почтен Езомо-Ишан, преди шхуната да излезе в открито море… На всеки сал по колко… парчета има?
— Около двеста. „Глория“ ще вземе триста и петдесет, а „Доротея“ — двеста и петдесет. Тесничко ще им бъде, но компанията не се задължавала да създава комфорт на тези пасажери! — захихика мистър Хятчинсън.