Тържество озаряваше лицето на Грели:
— Когато първият изстрел попадне в целта, ловът е винаги успешен! Засега шестстотин парчета… От тях до Америка ще стигнат петстотин парчета. След като приспаднем разходите, смятам за осигурени десет дванадесет, дори петнадесет хиляди фунта чиста печалба! Мистър Хятчинсън, кога очаквате да пристигнат саловете ТУК, където е спояла „Доротея“?
— Чакаме ги след една седмица, но сме готови за товарене още от утре. О’Хири с момчетата се качи нагоре по реката и прие партидата в Локодж, на триста или четиристотин мили оттук. Сега те навярно са вече на път, съпровождани от нашите момчета с лодки. Разбира се, те ще трябва да пътуват предпазливо, най-вече нощем. Впрочем близо до устието реката е достатъчно широка, товарът не се хвърля в очи от бреговете.
— Превъзходно, джентълмени! Мистър Патерсън, ние ще трябва да поработим, за да доведем операцията докрай. Слава богу, бенинските воини на оба никакви не се виждат. Езомо-Ишан ни доведе дотук твърде предпазливо. Обстановката е благоприятна, но трябва да действуваме, без да губим нито минута — не забравяйте къде се намираме! Уилсън, още сега пригответе една лодка! Ние с мистър Патерсън и Лорн ще отидем с нея да посрещнем саловете. До залез слънце ще успеем да си починем.
Привечер двама сенегалски негри натовариха една голяма лодка с пушки, муниции и припаси. Екипажът на двете шхуни, събран на кърмите на „Глория“ и „Доротея“, изпращаше ловците.
Оставяйки по реката, озарена от последните лъчи на залеза, две дълги разтварящи се бразди, лодката заплува бързо нагоре по течението. Върху оранжевата огледално тиха повърхност на водата следите й личаха дълго време.
В царуващото наоколо мълчание се чу как малката вълна, вдигната от четирите чифта весла, се плесна в бордовете на „Глория“ и достигна накрая брега, където, едва разклатени от нея, се люшнаха и зашумоляха листата на царствено прекрасните бели лотоси.
В лодката имаше осем души. Грели, с високи ботуши и широка блуза, напъхана в панталоните му, стоеше на носа, опрял ръце на хълбоците. Двуцевна карабина от голям калибър, работа на един славен лондонски оръжейник, лежеше пред него на носовото седалище. Чифт пищови стърчаха от пояса му.
Опрял колене в борда на лодката, младият Антонио пълнеше патрони за своя господар. Върху проснато парче брезент грумът беше наслагал празни медни гилзи с диаметър около половин дюйм и дълги три дюйма. Юношата загребваше барута с малка мярка и го пресипваше до половината на патрона. След това запушваше отвора с дебело, напоено с масло парцалче от камилска вълна, а в другата половина на патрона изсипваше сачми или вкарваше куршум и също го запушваше с парцалче. Напълненият по този начин патрон той вмъкваше в гнездото на кожения патрондаш.
През време на лов Антонио с учудваща бързина успяваше да пълни пушката на господаря си и затова Грели реши да вземе юношата в това пътуване.
На кърмата седеше мистър Патерсън с плащ и широкопола шапка, която беше купил още в Мароко. В ръцете си държеше пушка и му се струваше, че има твърде войнствен изглед.
До него, вдигнал високо колене, управляваше кормилото и пушеше с лула мрачният Джозеф Лорн. Като се вгледа в него по-внимателно, Патерсън се убеди, че мистър Лорн, разбира се, не е „Джозеф“, а Джузепе: черните очи, мургавата кожа, леко накъдрените, доста побелели остри коси издаваха в този човек южняка, италианеца.
Седнали един зад друг, четиримата гребци се навеждаха и изправяха като един човек. На предните седалки гребяха двама моряка европейци. Зад тях, размахвайки веслата така леко, сякаш бяха направени от тръстика, седяха двама негри сенегалци, взети на борда на „Орион“ в Мароко — същества неуморими, мълчаливи и свирепи. Докато потъмнелите от загара шии на матросите вече се бяха покрили с пот и дишането им зачести, кожата на негрите си оставаше все такава матово лъскава, каквато беше при тръгването.
Първата нощ експедицията пътува почти без да спира. Само в най-горещите часове на следния ден Грели разреши кратка почивка в мангровите храсталаци край брега. Лодката плуваше ту покрай самия бряг, прикривайки се в храстите, ту пресичаше фарватера, съкращавайки разстоянието при плитСтрувате. В края на първото денонощие между шхуните и лодката легнаха вече двадесет и пет — тридесет мили.
Трябваше да се погрижат за първото нощуване на брега. По даден от Грели знак гребците докараха лодката до една пясъчна ивица. От това място се откриваше широк изглед нагоре по течението на реката. Ала шестте дълги, неподвижно изтегнали се на пясъка крокодила не проявиха никакво желание да се постеснят или да отстъпят мястото си на пътешествениците.