Грели се прицели в най-близкия с пищова си, но един от негрите издаде предупреждаващ вик и като хвърли веслата, се впи с ръце в борда. На Патерсън също се стори не особено желателно да се тревожат тези животни и той помоли да изберат друго място за лагеруване. Наложи се да продължат още една миля нагоре, където в сушата се вдаваше малък залив, обраснал с водни растения и обкръжен от причудливата мангрова гора. Зад мангровите дървета, навлезли с корените си във водата, се простираше зелена, обрасла с папрати блатиста поляна, която се стесняваше и преминаваше в едва забележима пътека.
Тук местността беше леко хълмиста, на хоризонта се открояваха ниски планини, покрити до билото с гора. От най-близките до водата дървета можеше да се наблюдава реката на една миля нагоре и надолу по течението.
Лодката навлезе в залива и едва не заседна сред гигантските плоски листа на водните растения, способни да издържат върху себе си тежестта на петгодишно дете. Краищата на тези листа бяха извити нагоре и образуваха нещо като накъдрен борд около целия лист. Близо до брега сред високи тръстики и блатни треви се поклащаха върху разлюляната вода цветовете на белите лилии. Най-сетне пътниците се добрала до мочурливия бряг, където пропъдиха десетина змии, които се скриха в гъстата блатна трева.
Малко по-далеч се възправяше като някакъв горски цар исполински бомбакс86. Той се бе разраснал върху малък хълм и заедно със своите издънки отдалеч изглеждаше като цяла фантастична горичка.
Когато пътешествениците слязоха на сушата, видяха по блатистата почва на поляната и покрай тинестото русло на едно пресъхнало поточе много следи от животни — диви свини, кози и биволи. Изглежда, лодката беше спряла при водопоя на дивите обитатели на гората.
За нощуване Грели избра исполинския бомбакс. Това дърво се оказа четири обхвата дебело и се издигаше на двадесетина метра от земята. Клони, дебели колкото човешко тяло, се простираха на всички страни и образуваха сенчеста шатра четиридесет метра в диаметър. Към ствола и издънките на клоните се протягаха от земята лиани, покрити с нежни, малки цветчета. Огромното дърво приличаше на някакъв многорък горски таласъм, който се подпира на безброй възлести тояги.
Измъчен до краен предел от безсъницата на предната нощ, от жегата и пътуването в лодката, Патерсън, едва стъпил на тревата, хвърли върху нея плаща и одеялото си и като се просна на тях, мигновено заспа, докато останалите тичаха нагоре-надолу, за да устроят лагера.
Моряците се качиха с брадви на дървото и направиха за Грели и Патерсън малка площадка. За останалите те приготвиха места за нощуване по долните клони на дървото, в преплетените лиани.
Като стъкмиха въздушната спалня, Грели и моряците скриха лодката в храсталаците, пренесоха от нея припасите и оръжието на дървото и след това се опитаха, но безуспешно, да разбудят заспалия Патерсън. Той измуча нещо неразбираемо, покри главата си с плаща, да не го хапят москитите, и се обърна на другата страна.
Наблизо, при пясъчното подножие на хълма, запращя огън. Скоро вечерята беше приготвена, но и миризмите, които се разнасяха от кухнята, не можаха да събудят Патерсън. Накрая, като оставиха Антонио да пази лагера и спящия джентълмен, Грели, Лорн, двамата сенегалци и моряците взеха пушките и тръгнаха на лов.
Слънцето бе заседнало вече ниско над реката и гората. Въздухът забръмча от милиарди насекоми. Стана много влажно. Измъченият Патерсън спеше с отворена уста и разперени ръце. Антонио го прикри от москитите с една мрежа и се озърна.
Никога досега той не беше идвал в такава гора. Сред гъсто избуялите хвощове се издигаха рафиеви палми, прилични на огромни папрати. Встрани от реката се извишаваха над горските храсталаци прави като мачти, тънки и гладки, сякаш полирани, стволовете на червени и копалови дървета. Скъпата им дървесина, твърда като камък, изглежда, се използуваше от туземците, защото близо до водата се виждаха няколко скоро отсечени пънове.
Навътре в гората могъщите корони на дърветата се преплитаха. Нито едно клонче нямаше по голите стволове на тези дървета чак до върха. Гората изглеждаше фантастична и населена със също такива приказни животни, каквито бяха и тези приказни дървета.
Ставаше все по-студено. Младежът вече беше почнал да задрямва, но с всички сили се бореше срещу съня, помнейки наставленията на Грели.
За да се отърси от дрямката, Антонио реши да приготви насмолена факла, както го бе посъветвал господарят му. Като намота на една пръчка топка кълчища, той я напои гъсто със смола, която намери в едно ведро на кърмата на лодката; тя беше предназначена за осмоляване на бордовете. Готовата факла Антонио постави на един клон на дървото, което бяха избрали за нощуване; след това разрови огъня и хвърли в пламъка сурови клони.