Повече нямаше какво да се прави и Антонио седна край спящия, като обхвана коленете си с ръце. Очите му се затваряха, мислите течаха бавно, повтаряха се и се разливаха. Накрай главата на юношата клюмна и дрямката го обори. Сега на поляната край заливчето спяха вече двама души.
Така измина повече от час. Падна изобилна роса. Горският гъсталак се обви в мрак и само червените въглени на огъня, леко попуквайки, тлееха в тъмнината, а по черните обгорени главни протичаха сини езичета.
Внезапно Антонио трепна и в миг изтрезня от съня. Някъде отдалеч, не по-близо от две мили, се чу глух изстрел, след това трясък, сякаш се бе счупило и паднало дърво. В гъстия мрак младежът вдигна ударника и опипа затвора на пушката.
По някакво необяснимо предчувствие за опасност Патерсън, когото досега не можаха да разбудят нито тласъците, нито подвикванията, също мигновено се пробуди, седна и се заозърта наоколо. В същия миг до него и Антонио достигна силно пращене на вейки и клони. Някъде наблизо с трясък се чупеха и падаха малки дървета, жвакаше вода в луковички. Земята закънтя от страшен тропот и на поляната изтича някакво грамадно животно.
В замъгленото съзнание на Патерсън този миг ярко се запечати за цял живот. Право пред него в трепкащата светлина на огъня изникна от разтворилите се гъсталаци на гората една тъпа, наведена към земята грозна муцуна с мънички, много раздалечени очи и рог, стърчащ на носа. В следния миг блесна дълъг огнен език и изтрещя изстрел. Антонио беше отправил почти в упор куршума в главата на носорога. Огромният звяр, както тичаше, се метна нагоре, издигна глава и рухна настрани, преди да достигне до брега. Земята се разтресе при падането на тежкото тяло, а младият стрелец, обзет от страх и неуспял дори да разбере резултата от сполучливия си изстрел, изпусна пушката и хукна презглава към гората.
Насреща му по пътеката, оставена от звяра, вървяха задъхани Грели и останалите ловци. Когато се приближиха до трупа на убития носорог, Патерсън се изправи на крака, като се олюляваше, и стисна сърдечно ръка на шестнадесетгодишния грум от Ченсфилд.
Ловците разгледаха носорога. Главата му, цялата в гънки и буци, беше обляна в кръв. Куршумът на младежа бе пръснал мозъка на звяра. Двата рога на муцуната бяха твърди като слонова кост и приличаха на грозни лишеи или на чепове на дърво. Дебелата нагъната кожа беше почти непроницаема за куршум. Изстрелът на Антонио се оказа необикновено сполучлив: ако се беше забавил още един миг, Патерсън щеше да бъде неминуемо смазан от тежкото животно.
Тънкият сърп на нащърбената луна се показа над реката. По водата затрептя дълга сребърна пътека. Тишина обгръщаше гората и водата. Само щурците неуморно цвърчаха.
Грели прегърна юношата през раменете и го поведе към дървото. Ловците се покатериха на площадката и едва сега Патерсън можа да оцени тази предвидливост.
Влажна мъгла и отровни изпарения се издигаха от крайбрежните тръстики и гигантски папрати. Тревата край брега шумолеше и на човек се струваше, че тя гъмжи от змии. При лунната светлина тялото на носорога ясно се открояваше върху земята.
Внезапно из гъсталаците излетяха на поляната леки сиви сенки. Човек трудно можеше да си представи, че тези животни имат нозе, а не крила, тъй въздушно лек беше техният плъзгащ, прокрадващ се вървеж. Издавайки къс, пресеклив вой, те в един миг прекосиха поляната и се скриха като привидения: това бяха чакали, подушили плячка. Скоро техният вой и хленч се разнесе от две страни и вече две глутници от тези страхливи хищници излязоха от гората. Те вдигнаха врява край тялото на носорога и след половин час на поляната можеха да се наброят вече около двадесет.
Още две промъкващи се, по-едри сенки се подадоха от гъсталака. Те се приближаваха към тялото на носорога с ниско сведени глави, подвили късите си опашки.
Седнал на площадката до Грели, Патерсън наблюдаваше с потръпване как двата хищника започнаха да разкъсват вътрешността на убития звяр. Това бяха зебристи хиени. Техните отвратителни глави със зли, кръгли, близко поставени очи, наподобяваха глава и на куче, и на свиня. Една от хиените вдигна изцапаната си с кръв муцуна и подуши въздуха. Козината на гривата й настръхна. Чакалите също наостриха уши и изведнъж стремително се разбягаха. Хиените ги последваха.
Следния миг в горския гъсталак се раздаде хрипливо мяукане.