Някакво дълго гъвкаво тяло се плъзна от най-близкото дърво към трупа и Патерсън ясно видя един едър леопард, скочил на гърба на носорога. Опашката на петнистия хищник се извиваше и удряше по кожата на носорога като бич. Леопардът вдигна глава и заръмжа. Грели сложи цевта на тежката си пушка върху преплетените клони, прицели се и стреля.
Огненият сноп заслепи Патерсън. Площадката силно се разлюля, чу се ужасен вик. В същия миг пламна насмолената факла на Антонио. Патерсън се наведе и видя под дървото извиващото се тяло на леопарда; звярът разкъсваше на земята под дървото един от сенегалците. Оказа се, че леопардът, ранен от куршума на Грели, се беше хвърлил след изстрела към дървото с хората. Скачайки върху негъра, който лежеше на един от долните клони, леопардът не бе могъл да се задържи и при падането си бе повлякъл своята жертва надолу.
Антонио, приведен ниско от своя клон, размахваше горящата факла. Грели гръмна от втората цев, но не улучи. Антонио, който не очакваше изстрел, трепна, направи едно погрешно движение и откъсвайки се от клона, падна в корените на дървото, до хищника. Факлата се търколи настрана, горящата смола потече по земята.
Леопардът изостави изранения негър и отскочи настрана от блесналия пламък. Обленият в кръв сенегалец скочи на крака и побягна. Едва Антонио беше успял да се привдигне, хищникът се спусна върху юношата и го повали.
Мигновено Грели скочи от площадката. В ръката му блесна кинжал. Той удари звяра точно под лопатката и като — се хвърли върху му, отблъсна го от тялото на юношата. Кинжалът, потънал до дръжката между ребрата на звяра, така си и остана в раната.
Животното вече издъхваше, но Грели, изцапан с кръв и сам подобен на див звяр от горския гъсталак, продължаваше да го души с железните си ръце. Опашката на леопарда още веднъж конвулсивно удари по земята, лапите му направиха няколко предсмъртни движения, като превърнаха дрехите на Грели на парцали, и звярът утихна.
Почувствувал се освободен, Антонио седна. Леопардът беше одрал цели ивици кожа от челото, гърдите и раменете му. На лявата му ръка зееше дълбока рана от зъбите на звяра.
Грели се опита да стане, но се олюля и падна на колене. Ръцете и гърдите му също щяха да запазят завинаги следите от единоборството със страшния хищник, чието название години наред вече беше неразривно свързано с неговото име.
Никой от участниците в експедицията вече не можа да заспи до сутринта. Грели грижливо превърза и настани на площадката до себе си израненото момче. Джозеф Лорн пък превърза Грели.
Сенегалецът Али слезе от дървото, взе една главня от огъня и като разгледа убития звяр, му опърли мустаците.
— Иначе духът на този леопард цял живот ще идва да те безпокои нощем — поясни той на Грели.
„Ех, за синьор Джакомо това не ще е голяма беда!“ — помисли си Патерсън.
На небето вече бяха изчезнали дребните звезди. Само тук-там светила от утринните съзвездия още примигваха в дълбоката синева; над реката бързо се разля оранжевата африканска зора, птиците зачуруликаха и ветрецът зашумолят в короните на дърветата. Развиделяването продължи няколко минути — безоблачен ден смени нощния страх и мрак.
Патерсън слезе от дървото бледен и съвсем уверен, че Грели ще изкомандува да се завърнат на „Глория“. Но ръководителят на експедицията още спеше на своята площадка до бинтования Антонио. Патерсън с нетърпение очакваше пробуждането на Грели; на корабостроителя му се искаше по-скоро да се завърне при шхуните, там, където имаше меки постели и нямаше нито носорози, нито леопарди.
Ала пробуждането на ръководителя на експедицията донесе на почтения бълтънски джентълмен горчиво разочарование.
5
Страшен беше Грели, когато се спусна от дървото и се изправи пред останалите ловци, които вече бяха седнали край огъня да закусват.
Едното му око беше почти затворено от оток. В косите му се беше спекла съсирена кръв. Превръзките по тялото му се бяха отместили и откриваха дълбоки рани и драскотини. Здравото му око сърдито святкаше изпод острите вежди. Той ритна с крак убития леопард и тръгна към реката да се измие.
Закуската премина в мълчание. Моряците нарязаха късове месо от носорога и го опекоха. То се оказа крехко и напомняше свинско месо. След това, за голямо огорчение на Патерсън, Грели заповяда да се готвят по-бързо, за да продължат пътя си.
Антонио дигна температура. Грели нареди да поставят юношата на кърмата върху купчина одеяла. На борда беше просната току що одраната леопардова кожа. Гребците заеха мълчаливо местата си. Джозеф Лорн смени на веслата тежко ранения негър сенегалец, който призори загуби съзнание. Оставиха го да лежи в храстите, на онова място, където експедицията прекара първата нощ. Преди да седне в лодката, Джозеф Лорн се върна при тези храсти. След минута оттам се дочу слаб пищовен изстрел и мистър Лорн излезе от храсталака. Пътешествието продължи.