Следната нощ, прекарана на брега, мина без приключения. Устроиха лагера в устието на една каменлива долина, където пътниците опнаха палатка и поддържаха до нея запален огън. Грели се опасяваше да не хванат треска и заповяда на всички свои спътници вечер да изпиват по една чаша уиски с хинин. През нощта пътешествениците бяха настигнати от първата тропическа буря. Тя смути дори самия началник на експедицията: бели, оранжеви и яркочервени светкавици непрекъснато браздяха небето, а тропическият пороен дъжд едва не отнесе палатката…
Три денонощия още лодката плува нагоре по течението на Куара. Експедицията мина покрай няколко големи негърски селища. Лодката се промъкваше край тях нощем и по средата на реката. Рядко срещаха туземни ладии. През далекогледа можеше да се види, че са натоварени с глинени съдове, пълни очевидно с кокосово масло. В пресъхнали речни корита и в блатата близо до главното русло ловците вдигаха много патици и бекасини. В горите гукаха гълъби. Веднъж, при един вечерен престой, след като навлязоха в гората и прехвърлиха няколко хълма, пътниците пресякоха слонова пътека и чуха в далечината тръбния рев на вожда на слоново стадо.
Антонио се беше поправил и участвуваше в малки ловни излети. При един от тях той се натъкна на висока купа на термити и я показа на другите ловци. Термитникът — жилището на африканските крилати мравки — се оказа по-висок от два човешки боя и по формата си приличаше на канара или шуплеста скала, изсечена сякаш из вкаменен сюнгер.
Вечерта на четвъртото денонощие от плаването пътниците забелязаха недалеч от брега ивици червеникава обработена земя и малко селище. Двадесетина кръгли конусообразни колиби обкръжаваха малък площад с дълга постройка в средата. Селището беше оградено с бодлив плет. Две момчета пазеха една кошара, в която пасяха кози. Край блатистата рекичка, вливаща се в Куара, лежаха в калта биволи. На поляната край брега се разтъпкваха три четири спънати коня, прилични на берберийските. И това беше почти всичко. Смъртоносната болест, разнасяна от отровната муха цеце, унищожаваше тукашния домашен добитък. Оцеляваха само най-устойчивите, чиито поколения си бяха изработили имунитет срещу ужилването на мухата.
Лодката се приближи до брега късно вечерта и остана незабелязана. Цялото население на селището беше вече завършило дневната си работа и тихо почиваше в колибите.
Грели се оживи, дори се развесели. „Дивечът“, за който роботърговецът мислеше толкова много, беше пред него. Наистина откритото разбойничество беше опасно, но близостта на корабите, готови да приемат „товара“, мирният изглед на селището и предимството на внезапното нападение подбуждаха пирата да се осмели на този лов, обещаващ му голяма печалба.
Той разполагаше с малко хора. Антонио беше още млад и слаб след раняването. Патерсън не беше боец, и на това отгоре съвсем се бе „разкиснал“; оставаха само петима, единият от които — негър.
Въпреки това, без още да си е съставил какъвто и да било план, Грели старателно скри лодката в храстите, замаскира мястото на лагеруването под една разклонена рафиева палма в гората и не разреши да се кладе огън. Грели и спътниците му оставиха Антонио и Патерсън да пазят лодката, а те с оръжие в ръка се промъкнаха към края на гората. Тихо, за да не вдигнат кучетата, ловците на хора се изкачиха на едно високо дърво, откъдето селището се виждаше много добре.
Изглежда, че тука живееха хора от твърде бедно горско племе. Бяха навярно не повече от двеста души; значи, възрастни мъже — около петдесет шестдесет. Дневният живот вече бе замрял, семействата заспиваха. Само пред една колиба две жени чукаха нещо в една голяма дървена чутура. На гърба на едната беше привързано детенце. Най-сетне и те се скриха. Всичко затихна и само две тъмни сенки — двамата пазачи, въоръжени с тояги — крачеха безшумно около плета на селището…
Докато Грели обмисляше, начина на нападение, Джозеф Лорн оглеждаше местността. Изведнъж той забеляза, че в близките храсти някой се промъква към тях. Като се вгледа, позна Антонио. След минута юношата беше при дървото и тихо прошепна:
— Салове!
Грели заповяда на останалите да не напущат засадата, скочи безшумно от дървото и заедно с момчето се отправи към реката. От брега през припадащия здрач той ясно видя с далекогледа салове, съпровождани от лодки. От такова разстояние цялата флотилия изглеждаше неподвижна.