В тъмнината под бесния лай на кучетата ловците дойдоха до центъра на селището. Внезапно пред тях израснаха войнствените фигури на двамата пазачи, които Грели беше забелязал още от дървото. С тоягите си те преградиха пътя на ловците, но Урикон излезе напред и властно заповяда на пазачите да паднат по очи пред боговете на бурята, пратеници на разгневените небеса.
— Идете при камбаната и съберете жителите на площада; така заповядвам аз, жрецът на боговете.
Обърканите пазачи се подСтруваха и съпровождани от сенегалеца Али, се отправиха към стълба с камбаната.
О’Хири се приближи до жилището на жреца, вдигна плетената рогозка, която прикриваше входа, и след като пусна вътре Урикон и Грели, влезе в колибата последен, държащ зад гърба си пищов.
Един светилник, напълнен с мас, осветяваше колибата. На постелка от зверски кожи спеше стар негър, завит с вехто вълнено одеяло. В ъгъла на подставка стърчеше дървена глава, служеща за подпора на слонов зъб, покрит с изкусна резба. Това беше „олтарът на прадедите“. Урикон докосна стареца за рамото и зави с тънък, пронизителен глас, като съпровождаше своето виене с грозни гърчове, сякаш беше побеснял.
Старецът скочи, диво озъртайки се към пришълците.
— Ставай, о жрецо, и чуй нас, пратениците на бога на реките и моретата Олокун! — виеше Урикон на междуплеменния език бини. — чуй нас, вестителите на голяма напаст. Събери племето си, о жрецо, защото сме дошли да му възвестим скръб!
Същевременно отвън при стълба, побит до хижата, проехтяха отмерени, печални звуци на камбана — на ероро.
Селището оживя. Изпод рогозките на много жилища вече поглеждаха мъжки глави. Детски плач се разнасяше из цялото селище.
Урикон изведе жреца навън.
— Викай високо, о жрецо, събирай народа си, всички, до последното дете!
При стълба Урикон повтори своите кълчения. Като го гледаше, Грели си помисли, че в него наистина се е вселил зъл дух.
— Голяма напаст, о жители! — изстъпление виеше Урикон. — чуйте вашия жрец, който няма да ви опази от не щастието. Хора от вашето племе са убили свещения слон, сина на царя на боговете Олокун. В колибите на убийците са неговите свещени зъби! Пратениците на Олокун, бога на бурята, сами са дошли при вас за изкупителна жертва!
Изплашеният жрец на племето в тон с гласа на Урикон повтори същата новина. Сега край стълба под светлината на запален огън се кълчеха и подскачаха вече двама жреци.
През време на този сеанс Урикон успя да предупреди полугласно своя колега:
— Знай, жрецо, че ако макар и един човек се изплъзне от пратениците на боговете, големи нещастия ще се струпат върху главата ти!
Чернокожите се приближаваха към запаления огън с наведени глави. Изплашените жени с деца на ръцете и на гърбовете заставаха по-страни. Зад тях се криеха голи дечица с изблещени от любопитство и страх очи.
— Хора! Доведете тука вашите ловци на слонове! — заповяда Урикон: и обръщайки се към О’Хири и Грели, доба ви шепнешком: — отведете мъжете ловци в кошарата за добитъка и ги вържете. Те са най-силните хора на племето.
Един след друг излизаха напред добре сложени, стройни мъже. Моряците на О’Хири отведоха пленниците в кошарата. Тука им свързваха ръцете и ги туряха с лице към земята. Скоро на мократа от дъжда земя лежаха здраво вързани с щавени ремъци от биволска кожа тридесет души. Същата участ постигна двамата пазачи, на които сенегалецът взе тоягите.
Веригата на стрелците извън плета се разреди, тъй като не стана нужда да се даде нито един изстрел; никой от жителите на селището не се и опита да се спасява с бягство от небесните пратеници.
Внезапно страхотен гръмотевичен трясък проехтя почти едновременно с оранжево блясване на светкавица и сякаш разтърси земята и водата. Високото сухо дърво на края на селището се разцепи отгоре до долу като ударено с брадва. Рухвайки на две половини, то загоря с ярък бял пламък.
— На колене! — изкрещя Урикон. — някой от вас е на мислил да се скрие от божието наказание! Хванете го, хванете го, иначе никой няма да остане жив!
Но никой и не мислеше да бяга. Обхванати от ужас, хората от племето паднаха на колене, сложиха длани на земята и забиха лица в тревата между ръцете си.
Грели, О’Хири и моряците още тук, на площада, завързаха ръцете на останалите мъже и заповядаха на жените да носят или водят децата след вързаните глави на семействата. Цялото племе като един човек се оказа зад здравия плет на кошарата. Въоръжените ловци обкръжиха кошарата, в която отчаяният плач на децата се усилваше. Започнаха да се вайкат и жените. Изплашеният добитък се струпа в най-отдалечения край на кошарата.