Грели и моряците обходиха всички колиби. Само в една от тях те намериха няколко смъртно уплашени жени и незабавно ги присъединиха към останалите пленници.
Изгряваше зората, червена и зловеща.
О’Хири отдели около тридесет млади мъже и ги накара под охраната на моряците да секат дървета край брега на блатистата рекичка зад селището. Жените и децата кастреха клоните.
Четири чифта биволи, подкарвани от няколко пленници, влачеха трупите към брега и ги спускаха във водата на горската рекичка.
Друга група пленници под ръководството на Лорн свързваше сал. Към пладне той беше готов. Направеният от трупи и свързан с гъвкави растения сал спокойно можеше да побере всички пленници и дори част от добитъка, запаса от храни и всички слонови зъби.
От лодките донесоха дълги, тридесетметрови корабни въжета с нашийници, прикрепени към тях през половин метър.
Тези въжета с халки моряците оставиха на земята и започнаха на двойки да довеждат към тях мъжете от племето. Под брадите им защракваха металическите заключалки на нашийниците. Хората бяха „впрегнати“. По същия начин моряците на О’Хири „впрегнаха“ всички останали двойки. Тази работа се извършваше с поразителна бързина и ловкост.
Скоро на въжето не останаха свободни халки и четирима моряци, въоръжени с пищови и кожени бичове, подкараха първата партида от „стоката“ към брега на Куара. Чак сега мъжете от племето разбраха, че са измамени. Вдигна се вой и олелия. Ала камшиците и пищовните изстрели бързо възстановиха реда.
Следващият общ ярем, предвиден също за шестдесет пленника, обхвана вратовете на по-големите момчета, на жените и девойките.
В последното въже впрегнаха четиридесет жени и стари мъже, които се сториха на Грели още годни за работа. Краят на въжето със свободните халки със звънтене се повлече по земята.
В кошарата останаха само жрецът на племето, осем баби и дядовци с беззъби уста и дълбоко хлътнали очи.
Донесоха мотики. Грели сам изведе старците от кошарата и като ги придружи до края на засятата наскоро маисова нива, заповяда им да копаят дълга плитка яма. Старият жрец скръсти ръце на гърдите и не взе мотика. Останалите бавно започнаха да копаят.
Последната партида пленници още не се бе скрила от погледа, когато в нивата беше изкопана яма дълбока около два лакътя. Грели вече бе извадил от пояса си пищова, но дочу високо повикване и се обърна. Възбуден и развълнуван, Патерсън тичаше към него.
— Поразително, сър Фредрик! — възкликна той, като се приближи до съдружника си. — сто и шестдесет души! Петдесет и шест мъже, осемдесет жени, двадесет и четири юноши и на това отгоре около двадесет парчета бебета и малки деца! И всичко това без нито един изстрел, хуманно, бързо и безболезнено! С леопарда се справихме по-мъчно, нали?
Грели не отговори, а вдигна пищова. Изгърмя първият изстрел и старият жрец с куршум между очите падна до готовия гроб. Една негърка със сбръчкана гръд, изплашена от изстрела, хвърли мотиката и плесна ръце. Загърмяха изстрелите на моряците. С подкованите си моряшки ботуши те изритваха телата на жертвите в ямата.
Изплашеният Патерсън заотстъпва смутено.
След пет минути нивата придоби обикновения си изглед и обезлюдя. Само прясно засипаният гроб и стълбовете огнени езици, издигащи се над колибите на селището, напомняха на пришелците.
О’Хири заповяда да докарат на брега част от добитъка. Останалите кози и биволици с блеене и рев се лутаха из кошарата сред горящите плетища и колиби.
Когато слънцето склони на залез, от селото бяха останали само купчини тлеещи главни, покрити със сива пепел. Лютив мирис на пушек, на тлееща козина и изгоряло месо дълго се носеше из въздуха.
В настъпилата тъмнина из храсталака изпълзя на пожарището ранен пес с пречупен гръбнак. Влачейки с мъка задните си крака, изнемощялата кучка подуши въздуха, дъхащ на изгоряло, и като вдигна глава към луната, зави пронизително, високо и горестно.
6
Моряците пуснаха сала надолу по горската рекичка към брега на Куара, където беше спряла експедицията. Тук вече ги очакваха навързаните роби. Грели, О’Хири и Лорн внимателно разгледаха „стоката“, преди да я натоварят, сортираха я отново и дори пресметнаха бъдещата печалба. Накрай робите бяха натоварени на сала заедно с добитъка. „Ловците“ се настаниха в лодките и флотилията потегли на път.
Една лодка плуваше покрай самия бряг. С нея О’Хири оглеждаше крайбрежните храсталаци — търсеше саловете на отминалата напред партида. До него седеше бледен Антонио, потресен от всичко, което бе видял. Събитията от този ден завинаги се врязаха в паметта му като черно и страшно петно…