На другия ден пред разсъмване новият сал се присъедини към трите останали и цялата експедиция, без да се бави, заплува надолу по реката.
Саловете бяха оградени по края с плет от вейки и вършини. От брега не можеше да се види товарът и изглеждаше, като че ли на саловете возят само добитък, привързан за малки колчета.
Наложи се да направят още два кратки престоя, за да напоят добитъка и нахранят робите; на всеки роб даваха по шепа ориз в денонощие, а понякога добавяха и парче варено месо.
Измежду робите, закупени от Езомо-Ишан имаше няколко войнствени судански туареги, сухи, жилести и необикновено жестоки. О’Хири ги направи надзиратели. За техен началник беше поставен Урикон. Свирепите въоръжени с дълги кожени бичове туареги надзиратели всяваха у овързаните пленници още по-голям ужас, отколкото самите роботърговци.
На осми ноември под проливен дъжд, придружен с гръмотевици и светкавици, трюмовете на „Глория“ и. „Доротея“ се освободиха от товара, докаран за Езомо-Ишан: дървени продълговати сандъци със стари кремъклии мускети, бъчвички с барут и ром на няколко леки сандъци с евтини дреболии се прехвърлиха на опразнените салове. След това същите трюмове приеха живата стока от четирите сала. Патерсън отскочи назад, когато надзърна през люка в тези пълни трюмове…
А на другия ден двете шхуни с още мокри от проливния дъжд платна, които пляскала силно при поривите на вятъра, минаха устието на Куара излязоха в морето и взеха курс към остров Фернандо По. Във водите на острова се качиха на лодки Грели, мистър Патерсън и Антонио. Те се завърнаха на „Орион“. Още преди да смени своя експедиционен костюм с мундира, който обикновено носеше на брига, собственикът на кораба извика при себе си пастор Редлинг.
— Драги ми пасторе — обърна се той към свещеника с най-сърдечен и прочувствен тон, — скърбя за мрака на езическите заблуди, в който са затънали нещастните души на тукашните туземци. Насам рядко идват кораби, тука работят мисионери, с които сте се запознали през време на нашето отсъствие. Оплаквахте се, че на този остров още няма християнски храм. Искам след нашето посещение тук да бъде издигнат такъв храм. Моля ви още сега да уговорите подробностите с местните дейци, защото след два часа ние вдигаме котва. Навярно измежду тези мисионери ще намерите някой силно вярващ християнин проповедник, който би могъл да стане свещеник в бъдещия скромен храм. В противен случай ще трябва да се доведе пастор от Европа. Не отказвайте да приемете от мен тези хиляда фунта за построяването на църква, която да привлече езичниците към истинската вяра. Благоволете да се разпореждате с тези пари изцяло по ваше усмотрение, тъй като аз знам, че ги предавам в най-достойни ръце!
Пастор Редлинг прие с поклон подписания чек и мълчаливо осени ктитора с широко кръстно знамение…
След няколко часа заливът Санта Изабела отново опустя: двата кораба вече пореха вълните, отнасяйки живия товар към пазарите за роби на Америка, а третият кораб — бригът „Орион“, летеше с издути платна към далечния остров в Индийския океан.
ГЛАВА ШЕСТА
НАЕМАТЕЛЯТ НА МИСИС БИНГЪЛ
„Детето по-скоро от стан се създава, чорапът по-скъп е невям от човек, бесилки картината днес оживяват, вестяща разцвет на свободния век… Защо да е странно, щом вечни са гости под бедната стряха глад, вопли и скръб — за стана почупен, че чупят се кости, че този чорап от човек е по-скъп.“
„Кълна се, че никога нито на едно лице или лица на света няма да открия имената на онези, които участвуват в този таен комитет, техните действия, събрания, скривалища, облекло, черти на лицето, външния вид или всичко онова, което може да доведе до тяхното разкриване… под заплахата да бъда премахнат от тоя свят от първия срещнал ме брат…
Бог да ми помогне и да ме благослови да запазя клетвата си ненарушена.“
1
Старият слуга Франсис спусна щорите, дръпна пердетата на прозорците и донесе свещи в кабинета на мистър Уилям Томпсън.
Нямаше да бъде весела тази година Бъдни вечер! Нейде в незнайни води, под чужди небеса, се намира синът Ричард, а с него заедно и двамина верни приятели на дома. Може би сега ги грози опасност? Или сред чудесата на южните морета те вдигат чаши за успеха и нямат дори време да си спомнят за ония, които са оставили в родината? А може би и те сега си спомнят с тъга за зимния вечерен здрач, за тежките снежни парцали, за изоставената маса за пикет и за старите приятели край камината?
87
Братството на лудитите — тайна революционна организация на английските работници от края на XVIII и началото на XIX век. Наречена е така по името на Нед Луд, митичен предводител на братството. Членовете на братството погрешно са мислели, че страданията на работниците при капитализма произлизат от въвеждането на машините и си поставили за задача да разрушават машините и новите капиталистически предприятия. — Б. ав.