Выбрать главу

Мисис Томпсън, известната на цял Бълтън дама благотворителка, влезе в кабинета на съпруга си, за да го разсее от мислите му и го покани на грижливо подредената коледна трапеза.

— Уилям — каза тя на мъжа си, — днес ще ни бъде тъжно на празничната трапеза. Тъй ми се иска този Бъдни вечер да бъде истинска християнска Коледа, както в добрите стари времена! Изпратете, сър, слугата на улицата и поръчайте да доведе някое малко бедно детенце, което да сложим на трапеза та. Толкова отдавна вече не съм виждала деца в нашата къща!

Мистър Томпсън сам излезе да търси „коледния младенец“, Не стана нужда да търси дълго време. Когато стигна до най-близкия кръстопът, той забеляза пред осветения прозорец на магазина на немеца колбасар малката фигурка на едно момченце, съзерцаващо коледните прасенца и пушения бут, украсени с книжна дантела. Както във всички почтени коледни разкази момчето беше бедно облечено, настръхнало от студ, духаше измръзналите си пръсти и не откъсваше очи от прасенцето с книжна украса.

Младият джентълмен едва не офейка от мистър Томпсън, но, изглежда, също си спомни за коледните традиции и последва адвоката.

— Ето тук свали куртката си, момче, и кажи на тази добра лейди как те казват — рече мистър Томпсън на своя гост, влизайки във вестибюла.

— Името ми е Томас Бингъл, сър — отговори „коледният младенец“. — ама ми даде половин шилинг за сладкиши и ми каза по-скоро да се върна в къщи. Сега у нас също ще има празнично угощение.

— Томас Бингъл ли? Кажи ми, Томас, не беше ли ти заедно с майка си веднъж през лятото при мен в кантората? Познаваш ли ме, Том?

— Да, сър.

— Навярно моят съвет и моята помощ са донесли полза на това семейство. Знаеш ли, Дейзи, на времето си аз дадох на майката на това момченце препоръчително писмо до Патерсън. Том, ти сигурно работиш в корабостроителницата, а?

— Не, сър.

— Още един прибор на масата! Дейзи, заведи момчето при умивалника. Франсис, запалете празничните свещи. Седни на масата, Томас, и ми кажи с какво се занимаваш сега.

— Уча се в училището на мистър Хъмфри Чейзуик, сър.

— Това е твърде похвално, ала откъде мисис Бингъл намира средства за твоето образование, Томас? Тя ми се оплакваше от бедност… Впрочем не искам да те отвличам от печената гъска! Спомням си, че ти имаш и по-голям брат. Сигурно работите на вашето семейство са потръгнали, а? Навреме даденият от мен съвет…

— Благодаря ви, сър.

— Дейзи, сега приготви на твоя гост един пакет. Той ще го занесе у дома си на другите членове на семейството. Томас, я ми разкажи как поминува мисис Бингъл.

— Сър, когато мама ни заведе в доковете на мистър Патерсън, туриха Джордж да разтоварва тухли, а мен — да събирам талаш и трески. Там, в корабостроителницата, има цели планини от тях. Аз ги превозвах с количка и отделях дребните отрезки от едрите. Едрите се продават за огрев по-скъпо, а дребните ги купуват сиромасите. Там работят и много други момчета. Ние с Джордж отивахме в доковете към шест часа сутринта, а в девет вечерта се връщахме у дома. Това продължи не повече от месец, а мене ми се стори, че беше минало цяла година. После при нашата съседка леля Поли — знаете, онази бабичка, дето синът й беше премазан при спускането на новия кораб — дойде една лейди…

— Сигурно от твоя комитет, Дейзи. Продължавай, момче.

— Не, тази лейди не беше от комитета. Госпожите от комитета винаги говорят надълго за спасението на душата, дават няколко пенса и обещават да изпратят стари дрехи. А тази беше красива, млада, много добра лейди. Когато леля Поли й разказала за смъртта на своя син Майк, младата лейди заплакала. А след няколко дни нашият управител, мистър Чейзуик, извикал леля Поли и й казал, че й дават пенсия и че за квартирата било платено цяла година напред.

— И тогава майка ти също се обърнала към тази лейди, нали?

Да, сър, моята майка разпита коя е тази дама и отидохме заедно при нея — далеч, на дванадесет мили от града. Деди говори с мама в парковата беседка и оттогава у нас всичко се измени. Мене ме дадоха в училището на мистър Чезуик и аз вече мога да пиша и да решавам задачи. Мистър Барлет, старшият чертожник на корабостроителницата, взе да обучава Джордж. Сега Джордж се научи много хубаво да рисува кораби и вече си припечелва пари с чертежи, а той е само на петнадесет години! Мистър Барлет казва, че ако Джордж продължи да се учи и занапред, ще стане истински художник… А когато мама даде нашата втора стая на някой тих квартирант, тогава ще заживеем вече съвсем добре.

— А ти не научи ли как се казва тази дама? Изглежда, че тя е твърде богата, щом може да осигури благополучието на две семейства изведнъж? Дейзи, коя от тукашните благотворителки би могла да бъде?