— Не зная, Уилям, пък и за пръв път чувам за тази тайнствена особа…
— Аз знам името й, сър! Тя помогна и на нашия стар Паткинс, който си беше отсякъл с брадва пръстите на лявата ръка. Сега той живее при нея, в Ченсфилд, като домашен дърводелец… Наричат я лейди Емили Райланд и… тя е най-красивата лейди в цялото графство!…
2
Изминаха празниците. Мистър Уилям Томпсън отдавна бе забравил и малкия гостенин, и коледното клонче от имел88. От ден на ден на стария адвокат се трупаха все повече грижи. Преди той винаги се радваше, когато червеноликият пощальон слизаше от дилижанса пред вратата на кантората, довличаше догоре охлузената кожена торба и стоварваше върху масата на Дженкинс, старшия клерк, вързоп вестници, списания, запечатани пакети и пликове с делови и приятелски писма. Сега вече не бе същото! Бързи писма, трудни, неприятни дела, тревожни вести… Като че самата река на времето беше изменила течението си, станала бе по-бърза, по-мътна: явно и нея я бяха накарали да върти фабричните колела! А той, докторът по право и кралски адвокат, беше вече остарял за този водовъртеж…
Една януарска вечер, когато в жълтата светлина на фенерите, окачени над каменните арки на портата, тихо се рееха сухи снежинки, мистър Уилям Томпсън се връщаше пеша от кантората в къщи. Как обичаше по-рано тази обичайна, бавна разходка! Колко славни речи за съда бе обмислил в тези тесни познати улици!… Вървейки, тъй хубаво се редяха плавни фрази, припомняха се оратори от древността, Цицерон… Ох, Цицерон не е имал такива грижи, каквито сега се трупат на гърба на юриста! По времето на Цицерон е било по-лесно да се държи в подчинение тълпата, отколкото тези, сегашните… Римската тълпа е безделничела, задоволявала се е с трохите от патрицианската трапеза, живеела е с „хляб и зрелища“, а тези… тези създават всички богатства на нацията: ръцете им трябва да бъдат сръчни, а главите — покорни! Най-опасното е, ако самите те разберат силата си, защото са много, цели тълпи. Събрани заедно във фабриките, лесно могат да се сговорят… Това е страшно!
…Ето извън града се вижда червена светлина. Това е далечният отблясък на огньовете над рудника.
Ден и нощ скърцащият скрипец издига там изпод земята огромни плетени кошници с черни земни въглища. Над рудника винаги лежи мръснобял облак с червен отблясък. Това е парата, новата стихия, родена от сливането на двете древни стихии — огъня и водата. Огнени машини — огромни и грозни, прилични на страшните идоли на древността — пуфтят и тежко въздишат; издигат се и се спущат тежките бутала над парния цилиндър и с всеки въздух на машината към небето отлетява ново облаче пара… А под земята, в ходовете и галериите на бълтънската шахта, живеят хора, живеят при мъжделиви свещи цели семейства, с деца и жени, които съвсем рядко излизат на божия свят. Това не са престъпници, не са каторжници, те са просто селяни, „освободени“ от своето парче земя, или други обезправени бедняци. На шиите им има железни халки; на халките е гравирано фамилното име на гордия собственик на каменовъглените мини — сър Хари Хартли граф Елсуик. Във вестниците пишат, че тъкмо сега в парламента се обсъжда прошението на рудокопачите за сваляне на тези шийни халки89…
А ето там, по течението на реката Келсекс, в далечните покрайнини на Бълтън, където се губи безкрайната Съборна улица, се извишават новите фабрики на мистър Райланд — сукнени, памучни, въжарски…
Старият адвокат си припомни как съвсем неотдавна, придружен от управителя на „Северобританската компания“ мистър Ралф Норуард, беше разглеждал тези фабрики, някои от които вече работеха, а други бяха още в строеж… Мистър Томпсън запомни децата — мънички, хилави фигурки, едни с налъми, други — на високи пънчета, за да могат детските ръчички да досягат становете… Едно малко пет шест годишно момиченце, загубило пъна си, беше спряло да работи. Майсторът сърдито грабна пънчето и удари момиченцето по главата… Ами жените работнички!… Слаби, равнодушни към всичко, с пръстени лица, с мършави, грозни ръце… Придатък към машините, какво да се прави!
Тези жени и дечица умират със стотици от фабричната треска, която толкова прилича на затворнически тифус. Ето така преминава животът им от ранно детство чак до… леглото в Дома за обществено подпомагане, където съпругата на адвоката, мисис Дейзи Томпсън, жертвува пенсове за дървени ковчези… Няма какво да се каже, всичко това е тъжно за страната, за нацията, но…
…Но затова пък само през миналата 1772 година (мистър Томпсън беше вече успял да направи равносметка на родната търговия) новите фабрики в Англия дадоха повече от десет милиона фунта годишен оборот! Колко печалби за британските юристи като мистър Томпсън са свързани с тази цифра, колко жалби, спорове, петиции — за британския парламент!…
88
имел — вечнозелен храст; в Англия служи за традиционна украса на коледната трапеза. — Б. пр.
89
Законът за сваляне на шийните халки на рудокопачите е бил приет от парламента в 1775 година, но в много английски рудници работенето с халки и окови е продължило до края на XVIII век.