— Позволете! Ами че те се познават само от половин година!
— И все пак фактът е безспорен. Ричард е уверен в това.
— Какви сензационни новини! Ами… лейди Емили?
— Виждате ли, Мортън ми пише да започна да готвя бракоразводния процес, но особено предпазливо. Следователно работата е сериозна.
— Уилям, една стара поговорка казва: „Докато супата се вари, тя е винаги по-гореща, отколкото когато се слага на трапезата“. Може би като се върнат, всичко ще се уреди, а? Изобщо това плаване беше едно странно хрумване за такъв делови джентълмен като Фредрик Райланд.
— Ричард пише за него още по-странни неща. От намеците му се долавя, че Райланд не е дори законен наследник на Ченсфилд!
— Е, това е вече рожба на сляпата оскърбена ревност! Тя е направила вашия син явно пристрастен.
— Възможно е. За мен законността на встъпването на Райланд в наследствените му права не буди съмнение. И въпреки това Ричард направо ме съветва да преустановя всякакви отношения със „Северобританската компания“ и с нейния ръководител.
— Глупости! Райланд е сериозен делови мъж. Може би не винаги подбира средствата, но е човек с широк замах. Сериозни работи ме свързват с него. Четохте ли в последния брой на „Монитор“ колко са пораснали дивидентите на компанията и какъв мащаб вземат презокеанските търговски операции? Освен това Райланд подари големи суми на града за благоустройство, а на църквата — за богоугодни дела.
— Всичко това е вярно, но какви са източниците на тези средства? Той изразходва най-малко един и половина пъти по-големи суми от дивидентите, публикувани в „Монитор“. Зад думите на Ричард се крие нещо, убеден съм в това!
Ленди рече да възрази, но махна с ръка и въздъхна. Мистър Уилям продължи:
— Помните ли, Ленди, онази приятна лятна вечер, когато обявих в тесен кръг на приятели подробностите по спасяването на Райланд? Та ето, по всичко изглежда, че ръкописът на Мортън премълчава някои съществени подробности от тези събития. Аз се задължих да пазя в тайна един епизод, който се случи тъкмо няколко часа преди онази вечер, но работите толкова се усложниха, че съм длъжен да бъда напълно откровен с вас. Него ден при мен дойде един непознат. Нарече се Роджърс…
Старият Ленди, целият превърнат в слух, не произнесе нито дума. В напрегнатата тишина само дървата попукваха сухо и щурецът от време на време се обаждаше от ъгъла. Мистър Томпсън заговори шепнешком:
— Този човек търсеше следите на откраднати скъпоценности и най-вече се интересуваше от обстоятелствата, при които е потънала „Черната стрела“, и от спасяването на Райланд. Роджърс изказа, предположението, че Райланд е убил капитан Бернардито Луис и е заграбил съкровището на този пират — скъпоценни камъни, оценявани за шестдесет хиляди фунта стерлинги!
Млъкна дори и щурецът. Само Франсис тътреше в трапезарията схванатите си от подагра нозе, обути в плъстени пантофи.
— Кажете, мистър Томпсън — многозначително запита банкерът, — познавате ли агента на Райланд, бившия моряк Джефри Макрайл?
— Чувах това име миналото лято… Някаква история за нападение над един бандит в неговата квартира…
— А не свързахте ли тази история с вашия загадъчен посетител Роджърс?
— Не, не ми е минавало през ума.
— Ами че именно вашият Роджърс е бил същият онзи бандит. Той ограбил Макрайл и едва не го убил.
— Боже мой!
— Ударът без съмнение е бил насочен към Райланд и може би именно вие, Уилям, косвено сте спомогнали да бъде нанесен този удар върху интересите на вашия най-състоятелен клиент.
— Но, Ленди, ако подозренията на Роджърс са основателни, той навярно е търсил своята част от съкровището на Бернардито. Като е обсебил ограбените скъпоценности, моят уважаван клиент сам е навлякъл върху себе си риска да се срещне с други претенденти на това крадено богатство.
— Вашият Роджърс е просто един ловък бандит! Необходима му е била вашата помощ, за да намери начин да окраде сър Фредерик.
— Чуйте, Ленди, откога сте се превърнали в такъв горещ защитник на Райланд? С какво ви е омагьосал този човек? Що за мания е обхванала умовете на най-почтените граждани на Бълтън? Патерсън стана негов съдружник. Вие сте влезли с него, според думите ви, в сериозни делови отношения. Лейди Станфорд му повери всичките си свободни средства. „Монитор“ го превъзнася; говори се, че редакторът дори бил станал акционер на компанията. Бълтънският кмет прие от Райланд голяма сума за нуждите на града. Пристанищните и митническите власти му оказват широка подкрепа. Държавните контрольори на платовете някак твърде подозрително леко поставят пломбите по изделията на „Бълтънска манифактура“. Дори църквата… Слушахте ли какви похвали се отправиха по адрес на пожертвователя на последната проповед в катедралата? И най-сетне стотици дребни притежатели на акции… Не, това дори не е мания, това е някаква демонична паяжина, дявол да го вземе! Но аз мога смело да твърдя, че деловите ми връзки с този клиент не са ми отнели независимостта. За мен е изгодно да водя делата на компанията, но мога всяка Минута да ги прекратя, тъй както го желае моят син. Защо мълчите, Самюел?