Над първата редица се люшкаше плакат, написан с черна боя върху бяло ленено платно:
На гърдите на някои участници в процесията бяха закачени дъсчици с надписи: „Аз съм осакатен от машината“, „Машината работи, а аз гладувам“
Когато процесията измина две три пресечки и вече беше към края на града, един висок човек с наметало, приличен на пуритански91 проповедник от кромуелско време, запя с груб глас песен, която бе подета от цялата тълпа. Мелодията звучеше като църковен хорал, еднообразно и тържествено.
Минувачите се спираха и изпращаха процесията ту със съчувствени, ту с изплашени погледи. В края на града демонстрантите все по-често бяха посрещани с приветствени възгласи от прозорците и от тротоарите.
Процесията се приближи до дългата масивна ограда, зад която се виждаха тухлените сгради на цеховете на „Бълтънска манифактура“ и на съседния въжарски завод. В дъното, по продължение на северната граница на целия промишлен район, течеше рекичка; незамръзналата й вода с маслени петна по повърхността чернееше между заснежените брегове. Два шлепа стояха на кея. На самия бряг се извисяваше сградата на бояджийницата. По-нагоре по течението един бент преграждаше реката. Водата недоволно шумеше в отводнителния ръкав, блъскайки позеленелите хлъзгави перки на големите дървени колела, закрепени между тухлените стени. Тези колела се въртяха със скърцане и движеха грамадните лостове на трансмисионните механизми и становете в работилниците и цеховете на „Бълтънска манифактура“… Впрочем по-голямата част от колелата сега бяха в покой. Водата едва ги поклащаше и с бълникане протичаше под перките…
Трансмисии, машини, станове… Лошо стана с тях за истинския трудов човек! Собственикът не иска да му плаща, щом тази работа се извършва от машината. При нея може да се постави седемгодишно момченце или момиченце и те отлично ще помагат на машината по шестнадесет часа в денонощието за един жалък фартинг и за десетина юмрука отгоре. Срамно е да се каже: господата в парламента разрешиха да се приемат във фабриките деца от петгодишна възраст… И всичко това направиха дяволските машини!
Тълпата глухо шумеше и приближаваше до главния вход. Тук, пред тази позната, омразна порта шествието спря. Широкият двор и цеховете на всички фабрики бяха като запустели. От небето падаха снежинки и постепенно превръщаха двора в равна целина, по която нямаше никакви стъпки. Портата беше затворена отвътре. В двора край нея се разхождаха дебелият констебъл и двамата му помощници.
Хората забарабаниха по чугунената порта. Констебълът излезе през вратичката на улицата и заговори на работниците. Вместо общоприетите думи за човешка реч той издаде няколко лаещи звука, които означаваха, че народът трябва да се разотиде по домовете си и че днес няма да ги пуснат във фабриката.
От фабричната канцелария забърза към портата едно дребно човече с перука със сплитка. В ръката си държеше лорнет и тетрадка с някакви списъци.
— Старшият надзирател на господаря — зашепнаха в тълпата, — на онзи, който иска да замени нашите ръце с железни машини!
С висок, тънък глас, сложил лорнета до очите си, надзирателят викна на събралите се:
— Какво е това сборище? Ако сте решили да работите елате утре един по един. Вкупом няма да ви пусна. А сега бъдете благоразумни и си идете по домовете!
Внезапно пред портата израсна фигурата на човека, приличащ на кромуелски проповедник. Снежинките падаха по посивелите му разчорлени коси.
— Хора! — завика той пронизително. — Не слушайте този изверг! Вместо божи души той поставя в цеховете железни машини, тези рожби на сатаната. Те се хранят с човешка кръв. Техните жертви са неизброими. Подир машините се прокрадват гладът, сиромашията, осакатяването. Да разбием изделия та на Велзевула! Напред, смелчаци, напред, братя, след мен!
Докато ораторът с жар говореше на тълпата, един възнисък, мургав мъж, придружаван от няколко ловки хлапета, бързо прескочи оградата и, изтласка надзирателя от портата. С един удар на лоста човекът отмести тежките запънки. Констебълът и помощниците му бяха повалени на земята от тълпата, нахлула през портата. Няколко писари и майстори изскочиха от канцеларията, за да се притекат на помощ на констебъла и старшия надзирател, но се спряха нерешително насред пътя. Надзирателят, загубил лорнета и тетрадката, благоразумно се скри зад техните гърбове и сега с викове ги подтикваше към настъпателни действия. Помощникът на констебъла се измъкна от тълпата, метна се на един кон и се понесе в галоп нагоре по Съборна.
91
През време на английската буржоазна революция от XVII век пуританите са привърженици на религиозно политическите групировки на буржоазията, борещи се против кралския абсолютизъм и официалната английска църква. Пуританизмът е сурова, често привидна нравственост. — Б. ав.