— Мръсници! — измърмори Бернардито през зъби. — Педро! Къде си, Педро, син на свиня и монах! Почакай, ще те науча аз тебе как се крещи „сакраменто“!
Но и великанът Педро, телохранител и слуга на капитана, стърчеше на палубата, мъчейки се да схване подробности от сражението. Кормчията също не следеше курса, а зяпаше встрани.
— Ще ви науча аз вас на ред в кораба! — произнесе със злоба Бернардито.
Той се пресегна за пищова, който висеше над главата му, и без да се прицелва, свали плетения сламен сенник от главата на кормчията. При звука на изстрела в каютата се втурна Леопард Грели. Заедно с Педро той помогна на Едноокия да се измъкне от каютата и да се качи на мостчето.
Ругаейки, капитанът се подкрепи с глътка неразреден ямайски ром и взе далекогледа от Грели. От неговото единствено, но зорко око не се изплъзна нито една подробност. Той бързо разгада събитията на развихрилия се в далечината бой, още неясни на целия екипаж. Досети се, че корабите, конвоиращи англо-холандския керван, бяха подложени на внезапно нападение от двете неприятелски — очевидно френски или испански — корвети, промъкнали се до тях под прикритието на ниските буреносни облаци.
Ала топовете на корабите, които охраняваха кервана, бяха успели да открият огън и да подпалят една от нападащите корвети. В завързалия се след това артилерийски двубой са пламнали и два търговски кораба. Накрая оцелялата противникова корвета все пак беше успяла да отреже от кервана една английска бригантина, заставена да измени курса си и да се спасява с бягство. Тя плуваше тъкмо срещу пиратската шхуна.
Излизайки от боя, повредената корвета се беше спуснала да преследва плячката си, но загуби скорост поради изпокъсаните си платна. Когато мъртвото затишие пред буря спря двата кораба, бригантината се оказа почти до борда на „Черната стрела“, но корветата беше изостанала далеч от жертвата си.
— Карамба! Още час да се бях търкалял в леглото и плячката, която сама се навира в ръцете ни, щеше да ни се изплъзне! — зарева Бернардито. — къде ти бяха очите, Грели? Какво чака дяволският боцман, тоя мелез от дърта маймуна и кашалот! Ей, хора! Спуснете и двете лодки! Във всяка да влязат по дузини дяволи — лед половин час те трябва да бъдат на бригантината. Грели и Акулата да поведат тези лодки в боя. Останалите да свият платната и да закрепят добре топовете на палубата! Иде буря, сто залпа по задника на боцмана! Бързайте, нещастници!
След няколко минути две лодки с въоръжени до зъби пирати се откъснаха от шхуната и полетяха към бригантината.
В това време Бернардито видя през тръбата, че от корветата също спускат във водата три лодки. Очевидно и капитанът на корветата беше решил да атакува бригантината. Но предимството беше на страната на хората на Бернардито. Лодките на „Черната стрела“, плувайки в килватер21 една след друга, вече бяха изминали половината от разстоянието до бригантината.
Затишието пред бурята, равномерно преливащите се талази на мъртвото вълнение на океана и далечното зарево, което светеше на нападателите, благоприятствуваха за атаката. В това време лодките на корветата едва се бяха откъснали от борда на кораба си.
На бригантината, която носеше името „Офейра“, забелязаха опасността, надигнала се едновременно от две страни. Два малки топа, на носа и на кърмата, бяха цялото въоръжение на този кораб, тръгнал на далечно плаване под надежден конвой. Когато лодката на Грели се приближи до бригантината на един кабелтов, изтрещя оръдеен изстрел и чугуненият снаряд се зарови във водата зад лодката.
Грели изви към средата на десния борд, а боцманът Боб Акулата се приготви да атакува бригантината отляво. И двете лодки се оказаха извън обстрела на корабните топове; залпът от пушки и пищови, даден от защитниците на бригантината, уби един и рани двама от моряците на Грели. На самия Леопард един куршум отнесе шапката.
Ето го и борда на кораба! Абордажните куки се впиха в дървото на обшивката. По провисналите въжета от скъсалия се в боя такелаж22 пиратите на Грели за миг се озоваха на палубата. В същия момент през левия фалшборд23, служейки си с куки й въжени, стълби, на „Офейра“ нахлу шайката на Боб Акулата. В кратка схватка първи паднаха капитанът и офицерите на „Офейра“. Като се лиши от началниците си, екипажът се разбяга под натиска на свирепите главорези. Моряците търсеха спасение в различни тайни кътчета из кораба, блъскаха заключените врати, падаха под изстрелите на пищовите и под ударите на ножовете.