— Разбирам защо е дадено обещанието, но не знам защо аз научавам последен за него.
— Честно казано, момчето ми, аз се надявах, че старият проклетник ще умре много преди да си станал пълнолетен, а неговите адвокати няма да се сетят за теб. Сигурно има някакви роднини и тогава те щяха да ги намерят, за да наследят проклетата му титла. Но той явно ще надживее всички ни.
Последните думи бяха изречени с такава ненавист, че Дънкан вероятно щеше да се разсмее, ако той самият не беше засегнат. Все още не беше разбрал какъв е планът на дядо му, но той не бе приключил с отговора на въпроса му.
— Ами майка ми? — попита младежът. — Тя защо го пазеше в тайна от мен?
— Това никога не е било тайна. Ти просто беше много малък, когато тя умря, синко. Щеше да ти каже, като пораснеше още малко. Тя не страдаше заради даденото обещание. Все пак беше англичанка и бе щастлива, че ти ще бъдеш следващият маркиз Бърмингдейл. А и се впечатляваше от титлите. Повечето англичани се впечатляват.
— Трябваше да ми кажеш, Арчи. Не биваше да отлагаш до деня, в който ще дойдат да ме отведат, и аз да не знам нищо. Какво да правя с онзи англичанин горе, който мисли, че ще тръгна с него?
— Но ти наистина ще тръгнеш с него.
— Как пък не!
Дънкан скочи рязко от стола си и той се прекатури на пода. Шумът стресна готвачката в другия край на помещението, тя изтърва ножа и изпищя, тъй като острието едва не се заби в пръстите на краката й. Жената изгледа с укор младежа, но той не забеляза, тъй като не отделяше поглед от дядо си. Арчибалд от своя страна бе свел дълбокомислено очи към масата.
— Не може да стоиш така пред мен и да твърдиш, че не си измислил начин да ме измъкнеш от това глупаво положение — продължи разгорещено внукът му. — Не мога да повярвам! Кой ще поеме нещата тук, ако аз замина?
— Аз се справях доста добре, преди ти да се заемеш. Все още не съм толкова стар…
— За да се вкараш по-рано в гроба…
Арчи се засмя и това накара внука му да млъкне.
— Не мисли, че като ти дадох юздите, бях готов да се оттегля. Не, просто ти имаше нужда да се научиш на това, момчето ми, а то става най-добре на практика.
— И с каква цел? За да замина в Англия и да стана презрян маркиз ли?
— Не, за да имаш личен опит в тези работи и да можеш да научиш и сина си.
— Какъв син?
ГЛАВА 7
Двамата старци бяха разменили доста писма и доста бяха поспорили. Това стана ясно на Дънкан тази сутрин, докато седеше на масата, без да докосне закуската, която му сервира готвачката. Вместо това поиска уиски и при това подмина строгия поглед на старата мома, задето възнамерява да пие алкохол толкова рано. Спорът не беше за това дали Дънкан да отиде в Англия, а кой ще вземе първородния му син.
— Той ще поеме нещата тук един ден — обясни Арчи. — Никой не очаква да се разкъсаш на две, синко. Тук имаме предостатъчно работа, а същото се отнася и за Англия, за да можеш да се справиш с всичко. Това би било прекалено много за когото и да било, а и разстоянието е много голямо, за да кръстосваш непрекъснато напред-назад.
И двамата старци искаха внукът им да се ожени колкото се може по-скоро, за да му се роди дете още следващата година, с което да разполагат така, както бяха разполагали с него самия. И не се интересуваха какво смята той за това, че си позволяваха да се разпореждат с живота му. Вече се бяха споразумели, че след като Невил получаваше Дънкан, бе справедливо Арчи да получи неговото първородно дете.
На младия мъж му се прииска да се качи на някой кораб и той да го отведе колкото се може по-далеч от двамата му дядовци. Но обичаше Арчи. Беше му много ядосан, но това не бе основание да разбие сърцето му.
Наясно беше обаче, че собственият му живот всъщност никога не бе му принадлежал. Те бяха решили, че той ще постъпи така, както му кажат и толкоз. Може би, ако беше възпитан другояче, пълният контрол нямаше изобщо да му прави впечатление, но шотландците бяха изключително независими хора, а обитателите на планинските области — дори още по-независими. И точно поради това не можеше да повярва, че Арчи възнамерява действително да изпълни проклетото обещание. Да се съгласи, за да осигури съпругата, която е искал Доналд, да, но в крайна сметка нямаше нужда да го изпълнява.