Беше по-болезнено, отколкото бе в състояние да си представи, тъй като й се искаше страшно много да му повярва… Но не можеше. Арчи имаше право, Дънкан искаше просто тя да му бъде под ръка и това бе единственият начин да го постигне. И току-що го бе казал сам, че чувствал към нея близост, която не бил изпитвал никога дотогава. Тя беше най-добрата му приятелка, но тъй като беше жена, се опитваше да го нарече другояче.
Девойката се обърна с гръб към него и се загледа в огъня.
— Точно това е, което беше — промълви тъжно тя. — Ти просто осъзна, че не съм така достъпна, както ти се иска, че не можеш да ме посещаваш всеки път, когато пожелаеш, че не можеш да ме будиш посред нощ, за да споделиш с мен мислите си. Не…
Смехът му прекъсна думите й. Дънкан неочаквано я прегърна изотзад.
— И какво като е посред нощ?
— Знаеш какво имам предвид. Не можеш да се катериш всяка вечер по дърветата. А съседите ще започнат да клюкарстват по наш адрес, ако започнем да се виждаме толкова често, колкото ти се иска. И именно защото го съзнаваш, ти…
Ръцете му я стиснаха, за да я накарат да замълчи.
— Твърдоглаво момиче си, затова ще говоря съвсем ясно. Всеки път, когато те видя сега, искам да те притисна в обятията си и да те любя. Наистина ли смяташ, че това има нещо общо с приятелството? В момента се боря със себе си, за да не те целуна. Сабрина, ценя много факта, че първо бяхме приятели и искам да вярвам, че ще бъдем винаги такива, но вече имам нужда да бъда нещо повече от това за теб. Искам да бъда твой любим, твой защитник, да се грижа за теб и да бъда твой приятел, но мога да бъда всичко това единствено само ако се омъжиш за мен.
— Убиваш ме — промълви задавено младата жена.
Дънкан я завъртя с лице към себе си.
— Погледни ме! Нима ти приличам на човек, който не знае какво иска? И ако ми отговориш отново с „не“, кълна се, ще те закарам насила в планината и ще живея с теб в грях. След като имаме деветдесет деца, предполагам, ще можеш да ми кажеш дали те обичам така, както знам, че те обичам.
— Имах предвид, че не мога да дишам.
— О! — промълви той, но в този момент долови блясъка във виолетовите й очи и се засмя, като я притисна отново в прегръдките си. — Вече ми вярваш.
Това не беше въпрос, но тя все пак отговори:
— Всеки мъж, който иска да има толкова много бебета от мен, трябва да ме обича.
— Обичам те до болка!
Сабрина обхвана лицето му между дланите си, надигна се и го целуна нежно.
— Не, боли само когато не можеш да споделиш любовта си. Сега ще я споделим, Дънкан.
— В такъв случай, надявам се, си разбрала, че не мога повече да се съпротивлявам.
Започна да я целува. Устата му се сля жадно с нейната. Това бе кулминацията на неизреченото чувство на безсилие, отдушник на безнадеждността, измъчвала ги прекалено дълго. Страстта им избухна незабавно, но тя бе примесена с толкова радост и облекчение, че беше по-скоро тяхното чувство, само на двамата, единствено и неповторимо.
На младата жена й се искаше да се смее от щастие, но не искаше да се лиши от целувките му. Той явно изпитваше същото, тъй като устните му се разтегнаха в усмивка, която не успя да сдържи, като същевременно продължаваше да я целува.
Отпуснаха се едновременно на колене върху килима пред камината, без да отделят устни, без да си пускат ръцете. Леглото, което се намираше само на няколко крачки, бе прекалено далеч за страстта, която ги изгаряше. Дори събличането не трябваше да раздели устните им. Затова нямаше нищо чудно, че наред с дрехите наоколо изхвърчаха и няколко копчета.
Горещината от огъня, горещината от допира на голата кожа на телата им, мекотата на килима спомагаха за получаване на бързо удовлетворение, но Дънкан продължаваше да го отлага. Първия път се бяха любили в пълен мрак. Сега имаше достатъчно светлина и нямаше да е нормално да не иска да достави наслада и на очите си, а не само на ръцете и устата чрез жената, която обичаше.
— Радвам се, че тази красота е била скрита толкова добре. Ако другите мъже се бяха досетили, несъмнено щеше да се образува опашка от желаещи да ти направят предложение.