Сабрина се изчерви, но смущението й беше повече от приятно. Винаги бе смятала, че е по-скоро пухкава, дори да беше точно там, където трябва. Очите му обаче говореха, че за него е съвършена. Дланите му правеха същото като мачкаха, галеха, стискаха, когато страстта достигаше почти непоносими висини и успокояваха в желанието му да удължи прелестните мигове. През цялото време устата му действаше неуморно по гърдите й, устните, шията, ушите.
Двамата бяха все още на колене, затова тя се изненада, когато нейните колене се отделиха внезапно от пода. Дънкан я хвана за хълбоците и я повдигна към възбудения си член. Изненадата се примеси с очарование. Постави един подир друг двата й крака около кръста си и тя осъзна смаяно, че се готвеше да я люби така, докато той проникваше бавно в нея.
Притисна се здраво към него с ръце и крака, макар това да не беше необходимо — той контролираше напълно тежестта й, държеше я и насочваше движенията й. Контролираше също така бързината и дълбочината на проникване — бавно, силно, но не достатъчно дълбоко. Едва когато усети, че тя е на път да получи оргазъм, проникна напълно в нея; толкова дълбоко, че изтръгна вик на удоволствие, но, слава Богу, той бе заглушен от целувките му.
Сабрина се усмихна, когато той най-сетне легна на килима и я притисна към гърдите си.
— Нямах предвид точно този начин.
Младият мъж се засмя.
— Знам.
Продължаваше да я милва нежно, като нещо безкрайно скъпо, което му принадлежеше. Тя все още не се чувстваше уморена, но сега вече бе доволна от това. Щеше да бъде щастлива да се сгуши в обятията му за цяла нощ.
След малко обаче подуши въздуха и каза:
— Би било добре да си извадиш обувките от огъня, особено ако все още са на краката ти.
Първата му реакция беше да се изсмее. Забележка, изречена така изведнъж, уж между другото, прозвуча наистина странно. Но след това той също усети мириса на горяща кожа и се надигна незабавно.
— Не са на краката ми, но ще ми трябват, за да се прибера вкъщи. — С кисела физиономия той издърпа изпускащата дим обувка, която се бе озовала прекалено близо до огъня. — Утре ще се оженим, за да мога да си свалям както трябва обувките, преди да си легнем. Невил специално е разрешил, така че няма нужда да отлагаме.
— Не — заяви младата жена.
— Не ли? — изрева Дънкан и се хвърли отгоре й, като я прикова към килима. Мислеше, че притежава още по-убедителни доводи.
— Не — повтори усмихнато тя. — Ще оставим лелите ми да уредят всичко около тази венчавка. Те я планират от години. Няма да им отнема този ден, техния ден, и възможността да се похвалят пред приятелките си колко подходяща партия съм си намерила.
— О — промълви със съжаление младежът. — И колко време ще отнеме това?
— Най-малко две-три седмици.
Той изпъшка.
— Не можем ли да се измъкнем и да се оженим набързо, а после да се върнем и да се венчаем отново?
— Не, няма да е същото, но ще уредя да се направят известни поправки на покрива на къщата.
— Страх ме е да поставям под въпрос това, но какво общо имат покривите с венчавката?
— Почти нищо, но така пред прозореца ми ще има стълба, докато се оженим.
Той я дари с усмивка, искряща от любов.
— Но нали ще ми пазиш обувките?
— О, със сигурност. Може дори да поддържам стаята си по-студена, заради теб.
Дънкан се засмя.
— Шегуваш се, но никога няма да имаш нужда от огън, когато съм до теб, обещавам.
— Не се шегувах. Разчитах, че ти ще ме топлиш.
ГЛАВА 55
Следващите седмици се заточиха бавно за Дънкан, но не бяха неприятни, тъй като прекарваше повечето време със Сабрина. Единственото, което помрачаваше щастието му, беше нетърпението да я направи своя съпруга, преди да се е случило отново нещо, което да попречи. Това не бе напълно безпочвено опасение, но то нямаше нищо общо с дамата на сърцето му.
Тя го бе уверила, че го обича и бе осъзнала този факт дори преди него самия. Така че младият мъж нямаше съмнения в това отношение, само беше смаян поради собствената си слепота, която не му бе позволила да види това по-рано. На пътя им се бяха изпречили толкова много препятствия, че той щеше да се успокои напълно едва след осъществяването на венчавката.
Беше забавно обаче да наблюдава непрекъснатите препирни между нейните лели и двамата му дядовци, тъй като всеки един от тях имаше своя собствена представа за това как трябваше да протече великото събитие. Особено забавно беше, че лелите излизаха победителки абсолютно във всеки спор… Освен в онези, които водеха помежду си.
Сватбената церемония щеше да се състои в Съмърс Глейд, тъй като само имението бе достатъчно голямо да побере всички гости от дългия списък, който включваш цяло Оксбоу. Невил едва не загуби свяст, този път — наистина, когато разбра, че всички съседи, на които бе успял да не обръща внимание през годините досега, щяха да нахлуят в дома му.