Беше се противил дълго и гръмогласно на това предложение, но тъй като и Арчи бе на мнение, че „колкото повече, толкова по-весело“ и следователно не го подкрепи, той бе победен.
Старият маркиз дълго мърмори по този повод, докато Сабрина не му каза:
— Гледайте на това по следния начин. Те можеха и да ви изключат от списъка с гостите, като се има предвид, че не сте били в особено добри отношения в продължение на доста години.
— В собствения ми дом?
— Разбира се. Нали не смятате, че дребна подробност като тази е в състояние да спре лелите ми?
За всеобщо учудване той избухна в смях и отговори:
— Почти съжалявам, че изпуснах караницата.
Младата жена премигна и се засмя на свой ред. И, за съжаление на Дънкан, след това двамата станаха добри приятели.
Арчи, който все още се чувстваше неудобно заради злополучното си вмешателство, не скъпеше похвалите си към Сабрина, но тя го бе накарала само с няколко думи да се успокои и сега двамата също бяха в приятелски отношения. Ако Дънкан не успееше буквално да я измъкне, за да могат да останат за малко насаме, двамата му дядовци я обсебваха, щом се появеше в Съмърс Глейд.
Но сватбеният ден на младия шотландец най-сетне настъпи и за разлика от предходния, от който се бе страхувал до дъното на душата си, очакваше този с неописуем възторг. Рейфиъл пристигна за тържеството и се отдаде на досадния си навик да се задява със своя приятел и да настоява, че през цялото време е знаел кой хомот ще предпочете да надене.
Дънкан приемаше всичко в най-добро разположение на духа. Не мислеше, че нещо беше в състояние да го ядоса този ден, толкова щастлив се чувстваше. Но все пак се намери такова нещо…
Той беше в стаята си и се обличаше за венчавката или, по-точно, беше оставил това на своя личен камериер, за негово безкрайно, щастие. Арчи също беше вътре, за да му прави компания или, както се бе изразил той, да го „отвлича от притесненията, характерни за всеки младоженец на сватбения му ден“. Неговият внук обаче го увери, че не се чувства ни най-малко нервен.
Но затова пък нетърпението му даже се бе увеличило още повече, тъй като през последните четири нощи не бе изкачвал стълбата към спалнята на Сабрина. Не защото не бе искал, а защото тя бе стояла всяка една от въпросните вечери до късно със своите лели, за да провери с тях някои последни приготовления за сватбата, а той не желаеше да я изтощава, като я кара да будува дори до още по-късно. Но определено не му беше лесно да стои настрани и сега се надяваше искрено да прояви достатъчно търпение и да не я замъкне към стаята си веднага след приключването на церемонията.
И тогава пристигна Невил.
Поведението му се бе променило значително, откакто Дънкан бе обявил, че ще се жени за Сабрина. Като се изключи мърморенето му от време на време, че сега ще трябва да се примирява редовно с изискванията на Алис и Хилари Ламбърт, той изглеждаше истински щастлив заради своя внук, А отношението на младежа към него също бе променено… поне за пръв поглед.
Той не беше вече толкова вдървено официален или студен в присъствието на маркиза, макар това да се държеше изцяло на Сабрина. Дънкан просто нямаше повече място за гняв в сърцето, тъй като го изпълнила с невероятна радост. Това не означаваше, че бе простил на дядо си, задето не бе съществувал в живота му само допреди няколко месеца — просто нямаше намерение да позволи на обидата да помрачава щастието, което изпитваше в момента.
Невил не остана дълго. Беше дошъл само да предупреди, че мигът наближава, сякаш внукът му не поглеждаше непрестанно към часовника, и да каже няколко мъдри слова. После добави, но така и не се разбра дали на шега или не, тъй като изражението му беше напълно сериозно:
— Моят съвет към теб е същият, който ми даде моят баща, когато се ожених за баба ти. Обичай съпругата си, но не й позволявай да те върти около кутрето си. А ако все пак го прави, поне се наслаждавай на това.
Арчи се засмя. Дънкан също се усмихна, но след излизането на маркиза, на лицето му изглежда се изписа това, което все още изпитваше към него, поне достатъчно, за да го забележи възрастният шотландец, който отбеляза:
— Старото копеле започна да ми харесва, след като се уверих лично, че намеренията му към теб са най-добри. Но мисля, че е време да ти каже едно-две неща, които не знаеш.
На Дънкан не му стана особено приятно.