— Аз не съм джентълмен и ще продължавам да се обличам сам. А сега да те няма повече тук, човече, за да не заповядам да те изхвърлят.
Сега вече Уилис най-сетне очевидно прие сериозно думите му, тъй като го изгледа почти паникьосано.
— Не бихте го направили наистина, нали? Това ще има ужасни последствия за мен.
— Само защото нямам нужда от теб?
— Никой няма да го повярва — увери го камериерът. — Ще бъде прието единствено като моя грешка и никога повече няма да мога и да се надявам за подобна престижна служба. Това ще ме съсипе, милорд, ако ме върнат обратно в Лондон.
Дънкан бе готов да се закълне, че долната устна на събеседника му трепереше. Въздъхна. Той не беше лош човек, просто имаше свои разбирания и навици. Но нямаше желание да бъде отговорен за нечие „съсипване“. Не искаше обаче и да прави компромиси.
— Добре тогава, ти ще се грижиш за прането и гладенето на това, което ще нося, но ще се обличам сам, ясно ли е?
— Благодаря, милорд — отвърна Уилис и възвърна незабавно високомерния си, дразнещо-снизходителен тон. — Ще може ли да повикам шивача на маркиза, за да ви направи няколко проби, или очаквате пристигането на още няколко сандъка с ваши вещи?
Дънкан го изгледа безмълвно. Подай пръст на един англичанин и…
ГЛАВА 9
Сабрина не гледаше на разбулването на семейната история като на някаква голяма трагедия. Лондонското общество реагира така, че наистина човек не можеше да не се разсмее. Тези, които преди се отнасяха към нея с любопитството, запазено за всеки новопоявил се на сцената, сега й хвърляха погледи, които казваха: „Ама ти още ли си жива? Е, няма да бъде за дълго, гарантираме ти.“
Една дама дори се бе разкрещяла, защото я помислила за призрак. Девойката само можеше да предполага в колко изопачен вид бяха стигнали слуховете до ушите й.
Разбира се, сега вече не можеше и да се надява да си намери съпруг в Лондон. Все пак кой джентълмен, който се женеше, за да се подсигури с наследник, а това бе причината да се женят повечето от тях, би си избрал съпруга, която вероятно нямаше да живее достатъчно дълго, за да му роди желания син? И двете й лели все още бяха живи, години след трагедията, но очевидно никой не вземаше това предвид. Не, изисканото лондонско общество не се интересуваше от този факт.
Нямаше никакъв смисъл да обяснява на когото и да било истината за своето семейство. Така или иначе те щяха да вярват на това, което им се иска. Нима доказателствата не крепяха вярата им? Всъщност истината не беше толкова съблазнителна, колкото клюката. Много по-интересно бе да се твърди, че представителите на семейството й са склонни да слагат край на живота си доста преди определения им от Господ краен срок.
За нещастие прадядото на Сабрина бе направил точно така, а малодушната му съпруга, неспособна да понесе трагедията, бе последвала примера му. Но това бе всичко. Дъщеря им Лусинда по същото време вече била омъжена за Уилям Ламбърт, здрав като камък граф, и двамата имали две дъщери — Хилари и Алис. Бащата на Сабрина, Джон, все още не бил роден, и поради тази причина титлата на стария херцог била наследена от някакъв далечен клон на рода, чиито представители семейство Ламбърт никога не били виждали.
Никой, поне в семейството, не беше сигурен дали Лусинда бе скочила от балкона на втория етаж или бе паднала случайно. Здравето й се било влошило донякъде след раждането на сина им, и тя се намирала в депресия месеци след появата на Джон, затова не било изключено да е поела същия път като своите родители. Но независимо каква била истината, никой не се усъмнил и за миг в мотива за нейните действия, така че скандалът избухнал отново и споменът за него останал достатъчно дълго, за да съсипе шансовете за брак на Хилари и Алис.
Това трябвало да бъде краят. Все пак графът бе внесъл нова кръв в семейството. И приказките за „лошата кръв“ били почти заглъхнали по времето, когато Джон се оженил за Елизабет, и Сабрина се появила на бял свят.
Но тогава родителите й имали малшанса да консумират някаква развалена храна и да умрат преди намесата на лекарите. Дори кучето бе издъхнало, тъй като бе изяло няколко, подхвърлени му от тях късчета месо. А две от кухненските слугини, които само опитали храната, получили силно натравяне. Лекарите бяха оповестили, че трагедията е в резултат от консумацията на развалена храна, но не след дълго се бе разнесъл слухът, че двамата са погълнали отрова с храната…
Хилари и Алис знаеха, че това не е така. Брат им и неговата съпруга бяха се обичали и бяха много щастливи, заедно. Тяхната смърт бе наистина резултат на нещастна случайност. Но и този път отново никой не бе повярвал.