Изкачи хълма, на който понякога се бе спирала, когато бе идвала от другата посока при своите разходки. Този хълм бе най-близката точка до Съмърс Глейд, на която се бе озовавала досега, но оттам се разкриваше чудесна гледка към имението на лорд Невил. Беше го виждала през всички сезони, затова знаеше, че мрачният му вид сега щеше да се промени през пролетта, когато високите дървета наметнат отново зелените си мантии.
Това бе една наистина прекрасна стара къща, а сега, след като я видя и отвътре, бе действително впечатлена. Жалко че маркизът не канеше по-често гости, за да я показва на своите съседи, които, подобно на семейство Ламбърт, винаги бяха изпитвали силно любопитство както по повод на него самия, така и на дома му.
Разбира се, той всъщност и сега не организираше някакво празненство, макар да му бяха дошли неочаквани гости. А дали щеше да положи усилия да им осигури приятно прекарване, все още можеше само да се гадае. Сабрина нямаше да се учуди, ако след разходката завареше лелите си да приготвят отново багажа. И това нямаше да я разстрои особено, макар да й се искаше най-сетне да се запознае с достопочтения лорд Невил, след като години наред бе живяла толкова близо до него, а никога не го бе виждала, даже отдалеч.
Тя обаче не бързаше да се върне и да разбере какъв е развоят на нещата. Щом стигна върха на хълма, седна, запленена от гледката, без да се притеснява, че може да изцапа дрехата си с пръст или трева. Алис и Хилари често се оплакваха на приятелките си, че като дете племенницата им никога не успяваше да доизноси дрехите си, тъй като винаги ги съсипваше със сок от къпини или петна от трева много преди да стане време да бъдат сменени с други, по-големи.
Тя беше и си оставаше безгрижна в това отношение, но външността, такава, каквато я разбираха другите, никога не бе заемала особено високо място сред нещата, които я вълнуваха. Защо ли трябваше да си губи времето, след като нямаше кой знае какво да разкрасява?
Свали бонето и го остави на земята до себе си. Вятърът щеше да го издуха, ако панделките не бяха все още в ръката й, но тя така и не забеляза, че фасонът му се развали напълно. Беше затворила очи, за да усеща по-добре вятъра, който играеше с косите й и ги разпиляваше във всички посоки. Засмя се, когато едно кичурче се заплете около носа й и я погъделичка.
Причината да не чуе приближаващия конник, който за малко не я стъпка, не се дължеше само на факта, че беше със затворени очи и оглушена от вятъра. Той просто се приближи толкова бързо от другата страна на хълма, иззад гърба й, че се озова до нея, преди и двамата да забележат.
Сабрина се отърва на косъм. Когато конят се вдигна на задните си крака и ездачът му опъна юздите, за да избегне стълкновението, копитата на животното се стовариха върху бонето. Тя, естествено, не забеляза това… В момента цялото й внимание бе съсредоточено върху това да се изтърколи колкото се може по-далеч от жребеца, тъй като беше много по-лесно да направи това, отколкото да се изправи и да изтича с тежките си поли.
Но тя не бе единствената, която се овъргаля. Когато се вдигна на задните си крака, конят изхвърли конника от гърба си и той се приземи там, където хълмът се спускаше рязко надолу, така че ездачът се претърколи няколко пъти, преди да успее да се задържи.
Сабрина първа дойде на себе си. Непознатият седеше малко по-надолу, изглеждаше замаян или не можеше да проумее какво се бе случило. Жребецът се бе отдалечил, но не много, и пръхтеше неспокойно. Беше отнесъл бонето на девойката, все още закачено на едно от копитата му, и сега се опитваше да изпасе копринените цветя по него.
Първото, което й направи впечатление, бе силата на мъжа. Той просто се набиваше на очи, а късия зимен жакет подчертаваше широчината на раменете му. Но погледът й бе привлечен от краката му — те бяха голи, поне коленете, между шотландската поличка и високите ботуши.
Шотландска поличка през зимата? Колко необичайно! Беше виждала и преди минаващи през Оксбоу шотландци, но само през лятото. Повечето от тях предпочитаха да се обличат по-топло през по-студените дни. Не му ли беше студено на този непознат?
Изведнъж се сети кой трябва да е това — годеникът на Офелия. Поличката и тъмночервеникавите коси подсказваха шотландския му произход, а в Съмърс Глейд, накъдето препускаше, очакваха шотландец. Офелия със сигурност щеше да се изненада и да се откаже набързо от желанието си да се отървава от него. Как можеше да постъпи другояче — той бе толкова красив, че дори Сабрина затаи дъх.