— Значи няма да имаш нищо против той да живее по цяла година в Шотландия? — възкликна с престорена изненада Арчи. — О, трябваше да го кажеш…
— Разбира се, че не може да стои там постоянно — прекъсна го нетърпеливо сватът му. — Той ще има задължения тук, които…
— Така си и мислех! — прекъсна го на свой ред шотландецът, — Но ти знаеш много добре, че през по-голямата част от годината не е разумно да се пътува из високопланинската част на Шотландия, дори за тези, които живеят там. Но си съгласен момчето да го прави? Или намекваш, че задълженията му тук са по-важни от задълженията в Шотландия? Или пък предлагаш да се прибира вкъщи, в единствения дом, който познава, само по за няколко седмици в годината, през нашето кратко лято?
— Не. Това, което си мисля, е, че нямаш достатъчно доверие в момчето, а то би могло да се справи само с цяла империя. Все пак във вените му тече кръвта на рода Такъри. За разлика от теб, аз не се съмнявам в способностите му.
— Това момче може да направи всичко, което реши — почти извика Арчи. — Просто не искам да се разкъса, да се съсипе от пътуване насам-натам, както ти, изглежда, си склонен да го оставиш да направи.
— Очевидно не можем да се споразумеем, относно това, на което той е способен, или по-точно — относно това, което ти си готов да го оставиш да покаже. Започваш да ми напомняш за глупавите писма, които си изпращахме. Няма да се изненадам ни най-малко, ако в крайна сметка не се съгласиш и си навредиш, само и само да бъдеш контра.
Събеседникът му се засмя.
— При нас в планините не отглеждат глупаци.
— Позволявам си да не се съглася. Глупаците не се отглеждат, те се раждат, и могат да се родят навсякъде. Фактът, че седиш в собствения ми дом и спориш по този повод е достатъчно доказателство за това.
— Значи ме наричаш „глупак“? — засмя се ехидно шотландецът. — На мен обаче ми се струва, че изобличаваш себе си като такъв.
— Върви си, Мактавиш — изрече рязко Невил.
— Ще остана, докато момчето се ожени, така че колкото по-бързо уредиш този въпрос, толкова по-скоро ще се отървеш от мен. И така, за кога е планирана сватбата?
Маркизът се отказа от мисълта да се отърве от неканения си гост, тъй като не по-зле от самия Арчибалд си даваше сметка, че Дънкан няма да бъде доволен, ако бъде отказано гостоприемство на другия му дядо.
— Знам колкото и ти, тъй като засега той не си е намерил годеница, за която да поиска да се ожени.
Арчи скочи от стола с типичната си шотландска темпераментност.
— Значи се отказа от нея? Но той обеща поне да се запознае с момичето, преди да…
— Запозна се.
Гостът присви очи и се втренчи в лицето на своя събеседник. Заключението, което се налагаше, не му допадна.
— Значи не е била толкова хубава, колкото твърдеше?
— О, определено е най-красивата девойка, която съм виждал.
Шотландецът се отпусна с въздишка на мястото си, истински разочарован.
— Надявах се момчето да не позволи гневът да застане на пътя на собственото му щастие, но очевидно има нужда от малко повече време, за да се приспособи към наложените му промени.
— Това няма нищо общо с отказа му да се ожени за момичето. И аз бих постъпил по същия начин. Тя грозно го обиди. Оказа се, че не е нищо повече от една красива обвивка, с ум колкото на канарче, а ние определено не искаме това за момчето.
Арчи издаде някакви нечленоразделни звуци, след което добави:
— И коя е следващата кандидатка в твоя списък с булки? Или не си правил проучвания за друго момиче, освен за това?
— Има още няколко възможности, но аз няма да допусна отново същата грешка да им направя предложение, преди да съм се срещнал с тях.
— В такъв случай сигурно вече си направил нужното, за да уредиш среща с тях?
Невил се взря за момент в тавана. Предпочиташе да завърти очи за по-голям ефект, но напоследък от това получаваше главоболие.
После заобяснява спокойно, сякаш говореше с дете:
— Той се отказа от първото момиче едва днес следобед. Още не съм имал време да преглътна мисълта за всичкото загубено по нея време, камо ли да кроя планове как да уредя срещи с другите, без да разбера…
— Ти явно живееш прекалено затворено, човече, иначе щеше да знаеш, че най-лесният начин да събереш хората е, като организираш празненство. Направи го по-голямо и се погрижи да поканиш всичките си кандидатки. Тогава момчето ще може само да си свърши работата и да реши коя от тях иска.
Маркизът за малко не се изсмя. Празненство? Нима след като днес следобед бе изритал от дома си внушителен брой представители на висшето общество, сега трябваше да ги кани обратно?