— Тази идея не ми се струва особено добра…
— О, сега спориш единствено за да не се съгласиш с мен, но аз го знам много добре. Празненството е единственият начин да ги събереш всичките заедно, така че момчето да има достатъчно голям избор. Ако не знаеш как да организираш празненство, покани някоя от вашите дами, за да ти покаже.
Лицето на Невил пламна отново.
— Не е минало чак толкова много време от последното ми домакинство на такова събитие.
Сватът му не беше толкова сдържан. Когато му беше смешно, той се смееше, и този случай не беше изключение. Сега маркизът наистина изскърца със зъби и си спомни с носталгия, когато бе допустимо да се отървеш от неприятеля си с някой организиран призори дуел.
— Наистина знам как да се справя с това, много ти благодаря за доверието — добави обидено той.
— В такъв случай защо не започнеш да разпращаш поканите? Никога не оставяй за утре това, което можеш да свършиш днес.
— Ако нямаш нищо против първо ще приключа с вечерята си.
— Като стана дума за вечеря, що за домакин си, човече, след като не ми предлагаш от така хубаво ухаещото говеждо, което ядеш? — заяви с въздишка Арчи, като се взираше нещастно в съдържанието на чинията на своя сват. — Надявам се да се държиш по-добре с гостите си.
Обидата не подейства. Невил посочи към вратата зад гърба на своя посетител и отговори, този път с усмивка:
— Кухнята е там.
Шотландецът едва не се задави от смях.
— Май все пак ще се окажеш достоен съперник, Такъри. Времето ще покаже, но засега не можем да си позволим да губим повече време след този неуспех с първото момиче. Кажи сега къде криеш внука ми. Или може би си изпратил и него да се храни в кухнята?
— Предполагам, че си ближе някъде раните от ухапването на онази усойница. Тя направо го е унижила, поне така ме информираха. Много те моля, освободи ме от присъствието си и иди да го намериш. Вероятно точно ти, би го ободрил най-добре сега, въпреки че аз лично не мога да си представя по-неприятно нещо.
Арчибалд се изкиска и се запъти незабавно към вратата.
— Ще свикнеш с мен, англичанино… — провикна се о прага той. — Но всъщност нямаш и друг избор, нали така?
ГЛАВА 15
Офелия пристигна, докато Сабрина се наслаждаваше на ежедневната си разходка. Когато се прибра, тя научи за неочакваното посещение на лондонската си приятелка, която вече бе разопаковала вещите си. А посещението бе наистина неочаквано и при това Офелия беше сама, без родителите си.
Беше минала седмица от завръщането на семейство Рийд в Лондон. Хилари все още нямаше вести от лейди Мери, затова продължаваха да бъдат в неведение относно случилото се в Съмърс Глейд в деня, в който ги помолиха да напуснат имението.
Знаеха обаче, просто нямаше как да не знаят, тъй като цялата околия говореше само за това, че маркиз Бърмингдейл бе решил да организира грандиозен бал. Прислугата, която бе много по-надежден източник на информация от клюкарската мрежа на висшето общество, разпространила слуха, че маркизът организираше това тържество единствено с цел да намери нова годеница за своя внук.
Новината се оказа шок, поне за Сабрина. Тя все още не можеше да повярва, че младият шотландец бе отблъснал Офелия, след като я бе видял, каквато и да бе причината. Всъщност Офелия точно на това и се бе надявала, но Сабрина бе убедена, че веднъж след като се запознаят, двамата ще бъдат щастливи да се сгодят. Но сега, както изглеждаше, Дънкан Мактавиш си търсеше нова годеница и със сигурност щеше да си намери, и то в най-скоро време, като се има предвид колко млади дами бяха поканени на бала в Съмърс Глейд.
Сабрина и двете й лели, разбира се, не бяха сред поканените, несъмнено заради стария семеен скандал, който бе раздухан отново и сигурно бе достигнал до ушите на маркиза, дори той да не си го бе спомнил сам. Всеки избягваше скандалите, когато си търсеше брачен партньор, а и никой не искаше да се сродява с безславен род или личност.
От вчера Съмърс Глейд бе започнал да се пълни с елита на английската аристокрация. Бяха пристигнали вече повече от стотина гости, включително и неколцина от тези, които бяха прогонени само преди седмица. Но това бе събитие, което не трябваше да се изпуска, тъй като бе обявено за „празненство на годината“.
Причината за подобна настройка се дължеше отчасти на факта, че мнозина от хората със синя кръв бяха не по-малко любопитни от съседите на лорд Невил най-сетне да се запознаят с маркиза-отшелник. Други смятаха, че човек не може да откаже току-така на един маркиз, поради някаква причина. А една графиня дори бе отложила вече обявения бал в дома си, за да може да дойде в Йоркшир. Дори само този факт бе достатъчен да напрани поканата за бала още по-желана.