Хилари и Алис останаха разочаровани, че племенницата им не бе поканена и дори се скараха по този повод. Не защото смятаха, че тя има шанс да привлече погледа ни бъдещия маркиз, а защото празненство от такъв мащаб щеше със сигурност да има и много млади господа. Сабрина също страдаше, но по съвсем друга причина. Просто съжаляваше за пропуснатата възможност да види отново Дънкан Мактавиш, след като първата й среща с него й бе доставила такава голяма радост.
А ето, че сега Офелия се бе появила най-ненадейно в Йоркшир и най-вероятно също нямаше покана за Съмърс Глейд. След като първоначалната й изненада премина, Сабрина се запита каква ли беше причината за това посещение. И точно този въпрос зададе на Офелия, по възможно най-мек начин, когато влезе в нейната стая да я поздрави.
— Аз си мислех, че се радваш на възможността да се завърнеш в Лондон с цялото вълнение там — рече тя.
— Когато по една случайност кажи-речи цял Лондон се намира тук?!
Сабрина повдигна вежди при този тон. Макар да бе дошла, приятелката й очевидно не искаше да бъде тук. Защо тогава бе пристигнала? Освен ако…
— Тогава значи са те поканили отново в Съмърс Глейд? Да не би да не им достигат помещения…
— Не ставай глупава. Разбира се, че не съм поканена. Дойдох да се скрия тук, ако трябва да знаеш наистина, и да видя какво може да се направи, за да се поправи тази ужасна ситуация.
На Сабрина й беше трудно да разгадае тутакси плана на Офелия.
— От кого да се криеш? От родителите си ли? Те не знаят ли, че си тук?
— Кълна се, Сабрина, можеш да бъдеш досадно глупава — заяви нелюбезно гостенката. — На моите родители не им пука къде ходя. Точно сега са изключително недоволни от мен. Баща ми даже ме зашлеви. Можеш ли да повярваш? Той ме зашлеви! И аз никога, никога няма да му го простя.
— Значи все пак се криеш от тях?
Офелия се хвърли на леглото с тежка въздишка, за да покаже, че е приключила с даването на обяснения на хора, които нямат достатъчно ум да я разберат. Приятелката й не се обиди. Беше се нагледала на подобни сценки в изпълнение на лондончанката, така че не се впечатляваше особено от тях. Струваше й се обаче, че този път тя не се преструва. Изглеждаше наистина разстроена.
Реши да не коментира повече. Мълчанието имаше изненадващ ефект върху Офелия. В повечето случаи то я караше да премине направо по същество към обсъжданата тема без повече подкани. Затова пък бе достатъчно слушателите й да покажат любопитство, за да ги разиграва часове наред, без да им каже нещо съществено.
И сега не беше по-различно, След малко тя измърмори нещо под нос и седна, като впери в Сабрина обвинителен поглед, сякаш тя бе причина за това, каквото и да бе то, което я разстройваше.
— Аз съм изпаднала в немилост — обяви тя с истеричен глас, който накрая премина във вой. — Обект съм на съжаление! Съжаление! Можеш ли да повярваш? Не, разбира се, че не можеш, тъй като наистина не е за вярване.
Сабрина отговори точно това, което се очакваше от нея:
— Не мога да повярвам.
Събеседницата й кимна.
— Но е вярно. Дори най-близките ми приятели се обръщат към мен с „бедничката“, преди да отпътуват за Съмърс Глейд с официална покана в ръка.
„Бедничката“ наистина звучеше доста съжалително.
— Но… защо? — попита предпазливо Сабрина.
Гневът се върна мълниеносно и изстреля Офелия от леглото. Тя направи няколко крачки, преди да каже:
— Заради онзи варварин, шотландеца, ето защо! От този глупак се очакваше просто да се съгласи с мен, че не си подхождаме за съпрузи. Това трябваше да стане по взаимно съгласие, така че никой да не страда впоследствие. Вместо това той настръхна заради някаква дребна критика и даде да се разбере, че не ме намира за приемлива партия. Сега всички знаят, че ме е изоставил буквално пред олтара.
— Но вие не сте стигали до олтара — отбеляза спокойно Сабрина.
И заслужи още един поглед, който говореше ясно: „Идиотка, каква е разликата?“ Но гласно Офелия каза:
— Значи все още не разбираш? Трябваше да бъда поздравена, че се отървах от един скалъпен в ада брак. Вместо това се превърнах в последната клюка. И тъй като той се отказа от годежа, сега всички мислят, че нещо при мен не е наред. Защо иначе няма да ме иска?
Сабрина въздъхна.
— Вече наистина нищо не разбирам. Бях готова да се закълна, че ти се надяваше той да се откаже от годежа.
— Не той! Моите родителите трябваше да го направят, тъй като те ме забъркаха в тази каша. Той трябваше да остане омаян от мен до самия край, каквото и да му говорех. Но той си е чист варварин и не осъзна, че от него се очаква да изиграе джентълменски ролята си. И сега няма да посмея да се покажа, докато тази история не отшуми… или той не се поправи.