Той продължаваше да я фиксира с поглед, дори още по-настойчиво, за да й даде да разбере, че този път забележките й нямаха да го развеселят.
— Трябва ли да ти припомням, че не съм бил част от тази „публика“ доста време и това обяснява защо всеизвестните тайни не са мое достояние?
— Тогава нека те запозная с нея накратко, тъй като всъщност съвсем не е чак толкова интересна. Семейство Ламбърт е известно с това, че неговите членове не умират от естествена смърт, а по собствено желание. Така се е стигнало до всеобщото заключение, че във вените ни тече „лоша кръв“ и аз със сигурност ще тръгна по същия път. Някои хора не могат да си обяснят защо съм все още жива. Други дори са готови да се закълнат, че със сигурност съм…
— Призрак?
— А, значи си спомняш, че го споменах?
Младият мъж кимна и додаде:
— Струва ми се, че предпочитам да чуя пълния вариант, този, който обяснява горчивината в гласа ти.
— В действителност не бива да се огорчавам, Дънкан. Понякога дори ми е забавно, като например когато лейди Марлоу вдигна врява до небесата, преди да припадне, като ме видя. Е, всички присъстващи може и да не чуха писъците й, но със сигурност усетиха сътресението, когато тя се стовари на пода. Един от гостите дори направи комплимент на домакина за добрите архитекти, конструирали толкова здрав под, който да устои на труса. Въпросната дама беше наистина изключително мощна. О, хайде де, знам, че ти се ще да се усмихнеш.
Той се изсмя, след което се опита да стане отново сериозен, но колкото и да се стараеше, така и не успя. Сабрина разбра, че можа да го разсмее без особени усилия и да го накара да забрави за настояването си да чуе „пълния вариант“. В крайна сметка обаче той щеше да си спомни и пак щеше да й се наложи да говори. Реши, че е по-добре да приключи с тази история веднъж завинаги, за да може да се наслади на единствената си вечер в Съмърс Глейд.
— Началото на скандала поставил прадядо ми Ричард, като се самоубил. Никой не знае защо го е направил, но фактът бил очевиден, а неговата съпруга, неспособна да понесе трагедията, не след дълго последвала примера му. Тяхното единствено дете, моята баба, по това време вече била омъжена и имала две дъщери — лелите, с които живея. Тя понесла някак двойната трагедия, поне за известно време, но след като родила още едно дете, моя баща, паднала по-някакви стълби. Лелите ми твърдят, че било злополука, но повечето не са склонни да мислят и така. Ето как се е родила легендата за „лошата кръв“, която се затвърдила, когато и моите родители си отишли от този свят.
— Съжалявам за родителите ти.
— Аз също. Съжалявам най-вече за това, че не ги познавам, тъй като тогава съм била прекалено малка, за да си ги спомням. Но те не са се самоубили. Яли развалена храна. Даже лекарите, които не успели да ги спасят, го потвърдили. Разбира се, историята звучи много по-убедително, ако са погълнали отрова. И сега, макар двете ми лели, които се числят към същото родословно дърво да са живи и здрави, и не показват желание да скочат отнякъде, според всеобщото мнение аз съм следващата, която ще сложи край на живота си.
— Не познавам друг, който дотолкова да не приема нещата на сериозно, че дори да не помисли за такава вероятност.
— Господи, струва ми се, ти току-що ме определи като празноглавка.
— Не съм казвал такова нещо.
— Силно съм обидена.
— Как не.
— Е, поне имах чудесен повод да го кажа.
Дънкан избухна в смях, достатъчно гръмък, за да накара неколцина от присъстващите да извърнат глави към тях. Един от гостите, който се разхождаше с чиния в ръка — Невил, който не притежаваше двеста стола, така че не всички имаше къде да седнат, — се приближи към тях. Сабрина усети как събеседникът й настръхна и й стана неприятно, че усилията й да го развесели бяха отишли напразно.
— А, ето те и теб. А коя е госпожицата? — попита непознатият. — Не мисля, че сме се виждали.
Той гледаше шотландеца в очакване да ги запознае, но Дънкан изведнъж се изчерви и Сабрина си спомни, че всъщност все още не му беше казала цялото си име. Затова побърза да се представи, преди да се наложи Дънкан да признае това и да се смути още повече.
— Сабрина Ламбърт.
Гостът като че ли се изненада в първия момент, но след това възкликна щастливо:
— Ходещият призрак! За мен е голямо удоволствие. Бях много разочарован, че те изпуснах за малко в Лондон. Наистина исках да се запозная с младата дама, която показва на всички какви безнадеждни глупаци са.
Девойката се усмихна като разбра, че новият й познат всъщност не вярва на разпространяваните за нея клюки.