Това поне беше лесно за обяснение.
— Възползва се от гостоприемството, което нейното семейство прояви към моето, когато бяхме неотдавна в Лондон.
— И в него влиза ли задължението да й уреждаш срещи?
— Не, просто й го дължах. — Сабрина продължаваше да се усмихва, въпреки охладнелия му тон. — Тя ме прие като своя приятелка, Дънкан, и направи първата ми поява в Лондон много приятна. Не можех да откажа да изпълня молбата й, макар да не ми се искаше да го правя. Но сега вече нищо такова не й дължа.
— Тогава забрави, че тя е тук или я повери на другата си леля, както направи тази вечер.
Сабрина поклати.
— Наистина ли си представяш, че мога да бъда толкова груба с някого?
Младият мъж не отговори дълго време. Накрая въздъхна и каза:
— Не, знам, че не си способна да постъпиш така. И ще те пусна да си вървиш, преди да си помислила, че съм невъзпитан.
— Не бих си го и помислила. — Тя широко му се усмихна. — Един шотландски варварин може би…
— О, внимавай — прекъсна я той, но също се усмихна.
— Може би ще те видя отново при някоя разходка — заяви на раздяла тя.
— Да, и може би ще се отървеш от неканените си гостенки по-скоро.
Изпрати двете с леля й и ги изчака, докато се качиха в чакащата карета, достатъчно дълго, за да направи впечатление на иконома, който отбеляза:
— Симпатично момиче е нашата госпожица Сабрина.
Дънкан светкавично се обърна към него.
— Нашата ли? Отдавна ли я познаваш?
— Да, тя живее тук почти откакто е родена.
— И често ли излиза на разходка?
— Всеки ден, независимо от времето — отвърна Джейкъбс. — Предпочита да излиза сутрин, но понякога го прави и следобед.
Младежът кимна и реши на другата сутрин той също да излезе да се поразходи, макар да си даде сметка, че само един час в нейната компания нямаше да му бъде достатъчен. А двамата му дядовци щяха да обезумеят, ако изчезнеше за по-голямата част от деня, когато го чакаше такава важна работа — намирането на съпруга.
След като се беше забавлявал цялата вечер, наистина се бе забавлявал за първи път от пристигането си в Англия, Дънкан си легна в лошо настроение.
В това време в каретата Хилари трескаво обсъждаше празненството. Сабрина не я слушаше, а си мислеше за собственото си чудесно прекарване, когато неочаквано чу:
— Той те харесва.
— Да, така ми се струва, но не по начина, който имаш предвид.
Хилари се засегна.
— И защо не по този начин?
— Нека бъдем честни, лельо Хилари, ако поставиш някоя като мен до Офелия или до Аманда Лок, няма даже да я забележат. А лорд Невил е поканил каймака на английското общество, за да изкуши внука си да си избере съпруга. Тази вечер видя сама, че повечето от поканените млади дами нямат нужда от изгоден брак. Те си знаят цената и няма защо да я изтъкват.
— Боже, какво общо има това с факта, че той те харесва?
— Ние се сприятелихме, нищо повече — отвърна Сабрина. — Когато той ти избере съпруга, тя ще бъде някоя от онези красиви…
— Ти не си от момичетата, които не заслужават достоен кавалер, скъпа. Може би ти се искаше да е обратното, но се заблуждаваш.
Девойката въздъхна. Беше приятно да слуша такива неща, разбира се, но поне едната от тях трябваше да бъде реалистка, иначе главата и щеше да се завърти и тя да започне да се надява на невъзможното.
— Не мислиш ли, че щях да разбера, ако някой мъж се интересува от мен? Повярвай ми, лельо Хилари, Дънкан не гледа на мен като на потенциална съпруга, по-скоро за него аз съм човек, на когото може да се довери и който може да го посъветва коя от онези млади красавици да избере.
— Времето ще покаже — отвърна Хилари, която, кой знае защо, не искаше да се раздели със своите надежди.
Сабрина предпочиташе да се наслаждава на спомените си, вместо да спори, но попита:
— Каква беше тази атака от твоя страна към лорд Невил тази вечер?
— О, нищо особено. Просто стара неприязън.
Но Хилари зае отбранителна позиция и мълча до края на пътя.
ГЛАВА 21
Сабрина спа непробудно до късно на другата сутрин. Алис влезе да я събуди и спомена бодро, че не разполага с много време, за да се приготви, защото каретата вече е готова и ги чака. Беше прекалено сънена, за да разбере за какво точно става въпрос, а леля й излезе от стаята, преди да успее да й зададе някакъв свързан въпрос или поне да разбере за каква карета става дума.
Но въпреки това не побърза. Спомни си предишната вечер и се отпусна с усмивка обратно върху възглавницата, за да се наслади още малко на спомена от снощните събития, както бе направила и когато си легна. Това всъщност бе причината да заспи чак призори и сега да се успи.