Хилари подаде през вратата и обяви:
— Всички са готови, скъпа, чакаме само теб. Побързай!
Вратата отново се затвори и Сабрина, вече обхваната, от силно любопитство, отметна завивките и се втурна по коридора след леля си, която вече почти бе стигнала до стълбите.
— За какво сте готови? Да не би да съм забравила за нещо, което е трябвало да правим днес?
Хилари се намръщи.
— Малоумната ми сестра не ти ли каза? Тя трябваше да те събуди и да ти съобщи. Знаех си, че аз трябваше да го свърша.
— Спомена за някаква карета…
— О, значи ти е казала — промърмори разочаровано Хилари, простила се с надеждата да се скара хубавичко с Алис, — Хайде, побързай. Кочияшът чака вече повече от час.
Това изкуши Сабрина да погледне през прозореца на стаята си. Отпред отново ги чакаше каретата на лорд Невил, която изобщо не трябваше да е тук.
Ужаси я подозрението, което незабавно й дойде наум. Очевидно Дънкан беше забравил да каже на кочияша, че няма да има нужда от него тази сутрин и той бе дошъл да я вземе и отведе в Съмърс Глейд. И сега поради това недоразумение и двете й лели мислеха, че всички са поканени в Съмърс Глейд, заедно с Офелия.
Какво друго можеха да си помислят? От нея се бе очаквало да каже на Дънкан, че няма да ходи повече на неговите празнични вечери, не и без своята гостенка, и щом каретата бе тук, значи идваше да вземе всички. Нямаше какъв друг извод да си направят.
За момент си помисли да се върне в леглото и да остане цял ден в него. Искаше й се да удари Дънкан по главата със слънчевото си чадърче, задето бе забравил какво бяха говорили, и със сигурност щеше да го направи, ако бе време за носене на такива чадърчета. Представи си колко щеше да се вбеси той, когато Офелия се появи в дома му. Но всичко щеше да бъде по негова вина. Защо тогава изпитваше чувство за вина? Може би защото подозираше, че той щеше да обвини нея само защото Офелия бе нейна гостенка.
В крайна сметка реши да побърза. Избра една от утринните си рокли, която й отиваше най-много, не защото външността щеше да й помогне с нещо, а защото щеше да подсили смелостта й, ако се наложеше. Трябваше да предупреди лелите си, но така че Офелия да не чуе. Макар да не харесваше лондончанката, щеше да й е трудно да й обясни, че това всъщност не е поканата, на която толкова се бе надявала.
Ала всички я чакаха долу, така че нямаше как да говори с някоя от лелите си, без да се наложи да я дръпне настрани, а това със сигурност щеше да предизвика въпроси от страна на останалите две дами. Но всъщност изобщо не й се отдаде възможност да го стори, тъй като, Офелия тутакси я сграбчи за ръката и я помъкна към каретата, изгаряше очевидно от нетърпение.
Краткото пътуване премина мъчително за Сабрина, която разиграваше в главата си всевъзможни варианти на развой на събитията, един от друг по-неприятни. Представи си даже как Дънкан ги изхвърля и четирите от дома си. Може би все още имаше шанс да предотврати това, като признае истината.
В крайна сметка именно нетърпението на Офелия даде възможност да предупреди поне лелите си, когато каретата пристигна в Съмърс Глейд и лондончанката изскочи първа навън, Сабрина Хилари за ръката и прошепна припряно:
— Не трябваше да идваме! Дънкан не я е поканил.
Хилари я потупа по бузата и отговори, без капчица притеснение:
— В такъв случай е променил намеренията си, тъй като кочияшът ни съобщи, че е упълномощен да придружи всички, в това число и гостите, които се намират в дома ни.
Сабрина занемя от изненада. Тя постоя още известно време в каретата и най-накрая слезе. Не знаеше вече какво да мисли. Искаше й се да вярва, че Дънкан бе направил, отново компромис, както бе постъпил вчера, само и само тя да може да отиде на празненството, но трябваше да бъде реалистка. Не знаеше какво се бе случило при вчерашната среща в странноприемницата. Може би той искаше да си върне Офелия, но не желаеше тя да разбира засега. В такъв случай Сабрина му бе дала великолепно извинение да я покани, за да бъде близо до него.
На Офелия, естествено, не й беше нужно много време, за да ги изостави. Когато Сабрина влезе в къщата, тя вече беше изчезнала, нетърпелива да намери лондонските си приятели и да им покаже, че отново е в играта. Беше свикнала да бъде център на вниманието, независимо къде се намира. А фактът, че беше тук, на празненството на своя бивш годеник, щеше да преобърне на сто и осемдесет градуса слуховете за нея.
Беше получила каквото иска. И плуваше отново в свои води — сред лондонското висше общество. Нищо чудно, че днес беше по-красива от всякога и до нея Сабрина, макар да бе облякла една от най-хубавите си утринни рокли, изобщо не се забелязваше.