Е, не й оставаше нищо друго освен да приеме този факт и да се забавлява доколкото може. Не че сега това щеше да бъде възможно. Днес нямаше да бъде като предишната вечер, когато Дънкан не се бе отделил от нея. Днес вече Офелия беше тук.
Бяха пристигнали навреме за закуската. Хилари и Алис вече се бяха нахранили, но Сабрина не бе успяла, затова влезе в източната трапезария, където сервираха храната. Неколцина от гостите очевидно също бяха станали късно или просто не обичаха да закусват рано. Рейфиъл Лок и сестра му бяха сред малцината, които пълнеха чиниите си, преди да седнат.
— Най-после сама — заяви той веднага щом я забеляза.
— Най-после ли?
— Е, през цялото време снощи се опитвах да измисля начин да те измъкна от ноктите на варварина и ето че сега се появяваш сама, без той да те следва по петите.
Сабрина се изчерви, но не заради себе си.
— Иска ми се да не го наричаш така. Той не е такъв.
Младият мъж се засмя.
— Разбира се, но все пак трябва да има нещо, с което да си правя каламбури, нали?
— Защо? — попита тя.
— Ами, първо, защото е много забавен, като се ядосва. Второ, защото го харесвам. И трето, защото някой трябва да го научи как да приема шегите и аз се нагърбих със задачата да го посветя в тънкостите на английския хумор.
— О, а аз си помислих, че това е проява на злост от твоя страна — отвърна Сабрина.
Събеседникът й избухна в смях, с което привлече погледите на всички присъстващи и накара сестра му да се приближи.
— Какво ти се струва толкова забавно тази сутрин? — попита тя, като прикри прозявката си.
— Това, че тази сутрин явно си била толкова сънена, та си забравила да напомниш на камериерката да закопчее последните няколко…
Бедното момиче изохка смутено и тутакси се обърна с гръб към брат си, като му нареди:
— Не стой така, ами ме закопчай!
Рейфиъл очевидно възнамеряваше да остави сестра си да стои дълго така, в очакване роклята й да бъде закопчана догоре. Сабрина я съжали, наведе се и прошепна в ухото й:
— Той се шегува. Всичко е наред. Изглеждаш прекрасно.
Манди хвърли обиден поглед към брат си и преди да се отдалечи, възкликна, искрено възмутена:
— Негодник!
Сабрина поклати. Събеседникът й беше много красив — и братът, и сестрата Лок се открояваха в това отношение — но той очевидно бе също така и непоправим шегаджия. В това нямаше нищо лошо по принцип. Тя самата също си падаше по шегите, но с една основана разлика, целта на нейните шеги бе да развеселява хората, не да ги дразни.
— Какво има? — попита с усмивка той, като видя да клати глава насреща му.
— Много лошо от твоя страна.
— Може би — съгласи се Рейфиъл, — то това поне я разбуди, нали? Не можех да я оставя да изглежда като сънливка, когато всъщност е дошла да си търси съпруг. Колкото по-скоро го направи, толкова по-скоро ще се отърва от ролята на неин компаньон.
— А, значи всичко е било за нейно добро?
— Разбира се. Само не ми казвай, че наистина си ме помислила за негодник. Това със сигурност ще ми разбие сърцето.
Сабрина отхапа от наденичката, изпечена в тесто, и посочи към масата.
— Ей там има сервирани сърца и бъбречета, ако имаш нужда да замениш своите.
— Уф! — изпъшка той, но широко й се усмихна. — Имаш късмет, скъпа, че не съм от онези, които се обезкуражават така лесно. Може би ще са ми необходими още няколко дни, докато те убедя да се омъжиш за мен. Щом осъзнаеш колко идеално си подхождаме, ще се предадеш.
Тя се засмя — очевидно това бе новата посока на шегичките му.
— Двамата с теб не си подхождаме изобщо и ти добре го знаеш.
— Разбира се, че си подхождаме — настоя младият мъж. — Предците и на двама ни са херцози.
— Но моите предци са свързани със скандал, който, уви, не може да бъде забравен — напомни му тя.
— Е, моите пък се хранят със скандали.
— И на коя маса ги сервират сутрин?
Рейфиъл се засмя достатъчно гръмко, за да привлече отново погледите към тях. Сабрина започваше да се забавлява, но същевременно се чудеше защо този млад благородник й обръща такова внимание. Това със сигурност щеше да породи клюки, ако той не се отделеше от нея в най-скоро време. Беше прекалено известен, за да не стане така.
Но в крайна сметка реши, че Рейфиъл просто е отегчен и се чуди как да си прекара времето. Всеки, който се опита да свърже името й с неговото, беше истински глупак, затова нямаше смисъл да се притеснява.
ГЛАВА 22
— Чух го от собствената му сестра — настоя Едит Уорд. — Той обича да посвещава вниманието си на онеправданите. И кой отговаря по-добре на това описание от Сабрина?