— Е, кой би го забравил? Особено когато тя изглежда толкова щастлива и… жива. Но слухът си беше глупав.
— Ти да не забрави кой го разпространи? — застъпи се Джейн за Офелия.
— Не, помня много добре кой беше инициатор на неговото възкресяване и пускане отново в обръщение.
Ето, най-сетне го бе направила — бе нанесла директен удар срещу Офелия. Мейвис бе горда, че бе намерила смелост за това. И макар да се бе опасявала, че може и да не проумее смисъла, Офелия много добре я разбра. Великолепната блондинка не остана и наполовина великолепна, когато лицето й почервеня като цвекло от гняв.
Едит изхълца. Джейн бе прекалено шокирана, за да може да говори.
— Обвиняваш ли ме? — изпелтечи Офелия. — Ти… ме…
— О, ще се радвам, ако направиш сцена и тя стане причина да те изхвърлят за втори път оттук — прекъсна я с тържествуваща усмивка Мейвис. — Тогава може би ние най-после ще можем да се позабавляваме малко.
Мейвис се обърна с намерението да се отдалечи, давайки си сметка, че е скъсала напълно с тази клюкарска групичка. Гордееше се, че най-сетне го бе направила. Е, Едит и Джейн й харесваха, поне когато не се държаха като пълни глупачки в присъствието на Офелия, затова се извърна и им каза:
— Кога ще прогледнете и ще си дадете сметка, че тя изобщо не ви е приятелка? Би ви забила нож в гърба, без да се замисли, ако сметне, че това ще бъде в нейна полза, и няма да изпита капчица съжаление.
И се отдалечи с лека стъпка и усмивка на лице. Знаеше, че скоро ще се наложи да си приготви багажа, тъй като още днес за нея щеше да бъде пуснат някой гаден слух. Но на нея просто й бе все едно.
— О, не мога да повярвам — изпъшка Джейн. Нищо по-подходящо не й дойде наум след шокиращото изказване на Мейвис.
— Аз също — съгласи се Едит.
— Аз пък не съм изненадана — отвърна Офелия, която възвърна самообладанието си със завидна бързина, макар вътрешно все още да кипеше от гняв какво можеш да очакваш от една лъжкиня. — Хващала съм я да лъже, ъъъ, — поне пет пъти досега, но бях достатъчно добра, да не се издавам, че съм разбрала. Бедната, интересно дали го прави несъзнателно или просто не може да се владее. Някои хора наистина не могат.
ГЛАВА 23
— Седни, Арчибалд, имаме проблем.
Шотландецът се настани на стола срещу писалището на своя сват в личната му приемна и го изгледа, присвил скептично очи. Не обичаше да го „призовават“, поне той така гледаше на поканата за разговор, още повече, че не беше закусвал, предишната нощ не бе спал добре и бе започнал да се поти веднага щом влезе в тази прекалено затоплена стая. Все проблеми. Нямаше нужда от тях.
— Ние ли го имаме? — попита той. — Нима е възможно да имаме проблем, след като единственото общо нещо между нас двамата е момчето, а то прави точно каквото го помолихме? Между другото, тук си събрал наистина много хубави девици. Ако знаех, че имате толкова много красавици, може би сам щях да дойда след смъртта на скъпата ми съпруга и да си намеря някоя, която да я замести.
— Да го беше направил. Тогава сега може би нямаше да се борим за наследниците на Дънкан — изсумтя Невил.
— Кой се бори? Аз бях готов да се закълна, че най-после се споразумяхме относно поделянето на наследниците.
— Решението изобщо не е задоволително, но не това исках да обсъдим. Може да не си забелязал, но снощи Дънкан покани сам едно момиче — Сабрина Ламбърт, с която си загуби времето цяла вечер.
— Дребното едрогърдо момиче ли? Добре е оформено, но не може да се каже, че е красавица. Няма смисъл да се тревожиш заради нея, в крайна сметка той ще си избере някоя хубавица.
Маркизът въздъхна и заяви уморено:
— Иска ми се да не залагаше толкова много на повърхностните неща. Не хубавото лице прави добрата съпруга.
— Разбира се, че я прави — възпротиви се пламенно Арчибалд. — Мъжът не е длъжен да слуша съпругата си, може изобщо да не обръща внимание на приказките и но няма как да не я вижда всеки ден, така че красивото и лице е по-важно от ума.
Невил завъртя очи, но отвърна:
— Дънкан явно не смята така, тъй като проявява подчертан интерес точно към това момиче. Е, може би просто компанията й му е приятна. Той сам го призна. Тя го забавлява. Но щом това е всичко, тогава няма проблем.
Тук бе ред на Арчи да се намръщи.
— В приказките ти няма никакъв смисъл, човече. Току-що каза, че не те интересува дали ще се ожени за красавица, какъв ти е тогава проблемът с това момиче? Да не би титлата й да не те задоволява?