— Оох! — изпъшка с досада Арчи и се изправи с намерение да излезе от стаята. — Ще го потърся веднага и ще разбера за какво става дума. От правенето на предположения с теб, Невил, само ме заболява главата.
ГЛАВА 24
Тази сутрин Дънкан нямаше особено желание да слезе долу. Снощи се бе мятал достатъчно дълго в леглото, преди да вземе решение и да изпрати второ съобщение по кочияша. То отменяше даденото малко по-рано и прибавяше към списъка с хората, които трябва да бъдат докарани, гостите, пребиваващи в момента в дома на семейство Ламбърт. Едва тогава бе заспал. Но тази сутрин снощното решение вече не му се виждаше толкова логично и разваляше настроението му.
Допускането на Офелия Рийд в Съмърс Глейд бе голяма грешка, независимо от причината. Тя щеше да изтълкува това като послание, че й е простено, но той изобщо нямаше подобни намерения.
Все щеше да измисли нещо и да посещава Сабрина през следващите дни на празненствата, без да се забелязва отсъствието му, а ако все пак го забележеха, толкова по-зле. Никой не бе казал, че ще трябва да присъства в Съмърс Глейд по двайсет и четири часа в денонощието. Защо тогава не бе постъпил така?
Всъщност знаеше много добре защо. Поканата означаваше Сабрина да бъде в дома му по шестнайсет часа на ден, да може да разговаря с нея, да го развеселява, да го съветва във връзка с важното решение, което му предстоеше скоро да вземе. Дори съзнанието, че тя е тук, му действаше успокояващо. И беше готов да заплати за това с цената на всички неправилни изводи, които би могла да си направи Офелия. Лесно щеше да ги коригира, но не бе помислил как щеше да бъде изтълкувана постъпката му от другите — да я кани отново, след като бе анулирал годежа им.
Сети се за това отново, когато Арчи се появи в стаята му, за да го попита дали е променил мнението си за Офелия. Той отговори веднага и едносрично, но тогава дядо му поиска да знае какви са намеренията му към Сабрина, а тук вече беше много по-сложно. Не че имаше някакви намерения, просто Арчи нямаше да повярва на обясненията му за типа връзка, която поддържаше с нея и която му доставяше такова удоволствие. И той наистина не повярва.
— Приятелка ли? — изпръхтя възрастният мъж. — Мъжете се сприятеляват с други мъже, не и с момичета.
— Защо?
— Защото полът пречи, ето защо. И ако се опиташ да твърдиш, че нито веднъж не си помислил за това по отношение на момичето, ще те нарека лъжец.
Дънкан не се обиди, по-скоро се развесели.
— Тогава ме наречи лъжец. Работата всъщност е, че се смея толкова много в нейната компания, че не ми е останало време да се сетя за нещо друго.
Дядо му, разбира се, изпръхтя отново. Но младежът всъщност си знаеше от самото начало, че старецът няма да го разбере. Това бе толкова просто, но Арчи просто не можеше да види по-далеч от „естествения ред на нещата“ между мъжете и жените.
Въпреки това се опита да му обясни.
— Помисли само. Имаш много добър приятел, който живее наблизо. Това е може би дори най-добрият ти приятел. Даваш бал. Нали би искал да прекарате добре заедно с твоя приятел, а?
Възрастният шотландец се присъедини към разяснението.
— Но твоят приятел е зает.
— Да, но ангажиментът е дребен и всичко може да се уреди, като бъде и той поканен на празненството. Знаеш много добре, че ти също би уредил нещата по този начин.
— Не и ако въпросният „ангажимент“ е момиче с език на усойница, която може да провали цялото тържество.
Дънкан въздъхна. Е, това не можеше да оспорва, тъй като бе напълно възможно. Но после се усмихна. Поне дядо му бе разбрал за какво става дума.
— Не се тревожи за Офелия, преди да има причина за тревоги. И не се притеснявай, че изпитвам към Сабрина нещо повече от приятелски чувства. Поговори днес сам с нея и ще видиш, че действително е приятна компания. Тя успява да накара човек да забрави неприятностите.
Смръщването на Арчи показваше, че подобно обяснение не го успокоява особено.
— Стига да не забравиш целта на цялото стълпотворение от момичета.
— Казах ти, че нямам нищо против да си намеря съпруга. Това, което не ми харесва, е прибързаността. И ще ти кажа истината — ако не успея да реша преди края на празненствата, не искам да изразяваш недоволство по този въпрос. Няма да си взема съпруга само за да се оженя.
— Ние не очакваме да се влюбиш веднага, момчето ми. Любовта иска време.
— Аз не говоря за любов, а за харесване. Трябва поне да харесвам момичето, с което ще се обвържа. Все трябва да има нещо, върху което да стъпя, Арчи, нещо друго освен безразличие.
— Разбира се, но няма да го намериш, ако прекарваш цялото си време с приятели. А как според теб ще погледнат на това другите млади дами, след като не знаят, че тя ти е само приятелка? Ще помислят, че вече си направил, избора си и няма нужда да стоят повече тук, за да ги забележиш. Някои вече може да си приготвят багажа.