Младежът сбърчи чело. Дядо му винаги можеше да се аргументира така добре, че да не можеш да оспориш твърденията му.
— Е, аз си взех една вечер почивка от търсенето на съпруга, през която чисто и просто да се забавлявам. Сърдиш ми се даже за това, така ли?
— Не, стига да става дума само за една вечер. Но това празненство не може да продължава безкрайно, момчето ми. И няма да имаш по-добра възможност от тази да избираш. Никога досега не съм виждал толкова много чудесни девойки, събрани на едно място. Старият Невил е свършил чудесна работа когато е решил кого точно да покани, и е улеснил значително твоя избор. Използвай по-разумно времето, това е всичко за което те моля.
Дънкан се съгласи да направи точно така но когато малко по-късно слезе на долният етаж, установи, че при преминаването си през всеки салон търси подсъзнателно Сабрина. За нещастие се натъкна на Офелия или по-скоро — тя го откри като застана на пътя му така, че не му остана друго освен да спре или невъзпитано да и обърне гръб.
И щеше без колебание да направи второто, тъй като вчера вече й беше казал всичко, което възнамеряваше да и каже. Ако тя не го е разбрала вината не е негова. Но тя не беше сама а с други две момичета. Освен това младежът нямаше как да забрави поученията на Арчи.
Беше се запознал с двете й компаньонки за кратко, но не бе запомнил имената им, тъй като през последните два дни му бяха представени над сто човека. И двете бяха хубави и следователно заслужаваха да бъдат опознат малко по-добре, а в момента това налагаше да не държи невъзпитано. Но промени веднага решението си, когато чу първите думи, излезли от устата на Офелия
— Предполагам вече си се запознал с двете ми скъпи приятелки Едит и Джейн?
Със сигурност не искаше да опознава по-отблизо никой, който можеше да бъде наречен неин скъп приятел. Сабрина бе изключение от това правило, но тя всъщност никога не бе казвала, че е приятелка на Офелия, а бе споменавала за някакъв дълг към нея.
— Действително — отвърна той, без дори да я погледне. Насочи поглед към нейните компаньонки и додаде преди да отмине: — За мен е удоволствие, дами, но ако обичате, извинете ме, но още не съм закусил.
— Той е страшно… — Джейн спря рязко, опитвайки да измисли друга дума, освен „невъзпитан“, с която да опише поведението на домакина им — рязък нали…
— Шотландска черта, предполагам — отвърна с отегчен тон Офелия.
Всъщност се радваше, че не бе останал при тях. Бяха го видели да разговаря с нея, това единствено за момента я интересуваше.
— Ще приемеш ли, когато ти предложи отново да се омъжиш за него — осведоми се Едит. — Искам да кажа, ако не се обърне с тази молба към баща ти?
Офелия се престори, че размишлява над въпроса й.
— Още не съм решила. Все пак не трябва да забравям и за лорд Лок.
— Разбира се — отговори Джейн. — Той все още не се е запознал с теб, но това може да бъде поправено веднага. Сабрина може да те представи, ако е все още с него.
Тези думи със смайваща бързина сложиха край на отегчението на Офелия.
— Нямам нужда никой да ме представя — възрази остро тя. — Особено пък Сабрина. Ще се запозная с Рейфиъл Лок, когато съм готова за това. Може би тази вечер. Споменахте, че тази вечер се предвиждало да има танци в балната зала?
— Така чухме.
— Чудесно! Имам нова бална рокля точно за случая.
— О, скъпа, не мисля, че танците тази вечер ще могат да се окачествят като бал — предупреди я Джейн. — В провинцията всичко е много по-неофициално.
— Глупости, балът си е бал, независимо къде се организира. И искам да изглеждам възможно най-добре, когато се запознавам с него. А великолепната бална рокля е едно от условията за това.
Джейн понечи да протестира, но начинът, по който Едит я погледнат, я накара да си промени намерението. Офелия си оставаше тяхна приятелка и те все така искаха да се къпят в блясъка на нейната популярност, но и двете не бяха одобрили начина, по който се бе нахвърлила върху Мейвис, която също им беше близка. А предреченото от Мейвис им тежеше, тъй като виждаха колко лесно може да се осъществи.
Така че ако Офелия искаше да се облече по-официално от необходимото за тази вечер, си беше нейна работа. Ако се почувстваше неудобно заради това, пак си беше нейна работа. Бяха я предупредили, но както винаги за нея имаше значение единствено собственото й мнение.