— Трагедия.
— О, Хилари, няма ли поне веднъж да изразиш съгласие с мен, след като по една случайност сме единодушни относно Дънкан Мактавиш? Ако Сабрина смята, че той иска да бъдат само приятели, тогава няма да забележи знаците, които той й дава. Трябва да й подскажем, че има голям шанс за един хубав брак.
ГЛАВА 27
Офелия не се смути особено, че същата вечер се оказа единствената дама с бална рокля. Все пак щеше да си смени тоалета, ако бе забелязала това навреме, а не когато се озова в центъра на балната зала. Вниманието й беше ангажирано с търсенето на Рейфиъл Лок и така и не забеляза как са облечени останалите.
Но след първоначалната изненада и моментното неудобство реши да не обръща внимание на този факт. Знаеше, че изглежда великолепно и това единствено имаше значение. Така щеше да блести дори още по-ярко в сравнение с другите млади дами и всъщност точно така и трябваше да бъде.
Все още не бе успяла да зърне наследника на титлите на фамилия Лок, но затова пък бе установила, че Мейвис е все още тук и това я изпълни с досада. Злобната й бивша приятелка трябваше вече да си е тръгнала от Съмърс Глейд, но очевидно изобличаването й като лъжкиня и предателка не бе достатъчно да я накара да си отиде. Офелия трябваше да измисли нещо друго, за да я принуди да хукне разплакана към къщи.
Когато най-сетне видя Рейфиъл Лок, той стоеше отново… със Сабрина! Но това беше нетърпимо! Какво толкова интересно намираха в нея двамата с Дънкан? Със сигурност не можеше да е външността й. „Забавна“, беше казала Мейвис. Каква глупост! По-вероятно беше да получават от нея нещо, което не би трябвало да получават. Да, това трябва да беше причината. И кой би помислил, че малката провинциална мишка е толкова неморална? Но защо пък не? Нямаше шанс някога да се омъжи, така, че какво я интересуваше лошата репутация?
Офелия тръгна към тях с надеждата да не я спре някой мъж. Като никога имаше късмет и успя да се добере до тях, без опашка от последователи. Усмихна се за секунда на Сабрина, след което погледна лорд Лок с онзи свенлив поглед, който толкова много й отиваше. Беше сигурна, тъй като го бе тренирала хиляди пъти пред огледалото.
— Не мога да повярвам, че имам това удоволствие! — възкликна тя. — Би ли ми оказала честта, Сабрина?
— Разбира се — усмихна се игриво девойката. — Лейди Офелия, позволете да ви представя Рейфиъл Лок, издънка на семейство Лок, който един ден със сигурност ще наследи титлата херцог, носена от поколения от неговия род, стига преди това някои ревнивец да не го застреля, заради навика му да флиртува доста грубовато.
Вместо да се обиди, както очакваше Офелия, лорд Лок се засмя. Какво друго му оставаше, ако не искаше да бъде неучтив? Но това странно представяне без съмнение го бе унизило. Какво бе накарало Сабрина да говори такива абсурдни неща?
— Не вярвам на нито една дума от казаното — обяви тя и с това се опита да привлече отново вниманието му.
— О, напълно е вярно, поне в частта за флиртуването. Протестирам обаче срещу определението „грубовато“, наистина протестирам. Умея да водя изключително фин флирт.
Той се държеше много учтиво. Колко мило от негова страна. А трябваше да постави Сабрина на място, както би постъпила Офелия. Обърна се с намерението явно да постъпи точно така, но Сабрина се отдалечи и тъй като Офелия се бе надявала да стане така, реши да държи езика си зад зъбите.
— Бихте ли ме извинили — каза тя. — Струва ми се, че моите лели имат нужда от помощта ми.
Рейфиъл, който вече се бе запознал с тях, ги видя в другия край на стаята и се възпротиви:
— И защо? Те стоят там съвсем сами.
Сабрина се засмя.
— Ако ги познаваше по-добре, щеше да знаеш, че често трябва да бъдат спасявани… една от друга. Дори на празненство като това, където би трябвало да се забавляват, не минават и пет минути, без да заспорят за нещо. Няма значение за какво. Избери каквато и да е тема и бъди сигурен, че ще намерят за какво да спорят.
— Е, щом трябва да играеш ролята на ангел-помирител, тогава действай — заяви с преувеличено злочеста въздишка той. — Но имай предвид, че не съм забравил колко изкусно се измъкна от поканата ми за танц. Бъди сигурна, че няма да забравя и ще те поканя по-късно пак.
Сабрина се отдалечи със зачервени страни. Офелия изсумтя вътрешно. Не го направи на глас само защото звукът беше лишен от всякаква деликатност. И си обеща да направи необходимото, така че двамата да не танцуват заедно по-късно.
Най-после беше сама с Рейфиъл Лок и достатъчно далеч от останалите гости, за да не ги чуват какво си говорят, А нейният събеседник най-сетне правеше каквото трябва — сините му очи буквално я опипваха сантиметър по сантиметър. Бавният подробен оглед не я смути ни най-малко — беше свикнала да я съзерцават с методичност като неговата. Нещо повече, очакваше подобна реакция много по-рано.