— В най-скоро време ще те питам и за другите четири неща, за които би трябвало да се извиня.
— О, добре, обичам да разполагам с допълнително време, когато трябва да бъде изобретателна. Мога да бъда наистина, ама наистина доста глупава понякога.
Дънкан й се усмихна и натърти:
— Но аз въпреки всичко трябва да ти се извиня, задето те оставих да се справяш сама днес, когато трябваше лично да те откарам до вас, за да се преоблечеш със сухи дрехи. Няма извинение за подобна несъобразителност. Върнах се в балната зала и когато се сетих, теб вече те нямаше.
— Кой е глупакът сега? Все пак не трябваше да се връщам до Лондон, за да се преоблека. От лесно по-лесно е да намеря собствения си дом, когато живея на другия ъгъл, така да се каже. За това ли беше разстроен днес? — Тъй като той вдигна въпросително вежди, тя поясни: — Лелите ми споменаха, че са го усетили.
— О, и за още много други неща. Чувствам се доста напрегнат, тъй като и двамата ми дядовци се надяват да си намеря съпруга, преди края на празненствата. Не искам да разочаровам нито тях, нито себе си, като взема прибързано решение. Не ме интересува дали ще разочаровам Невил, но по този въпрос той е на същото мнение като Арчи, а за него вече не ми е безразлично. Настояването на Арчи е глупаво, но я кажи такова нещо на един стар, твърдоглав шотландец.
— Доста неприятна ситуация. — Сабрина сви замислено устни. — Може би, ако не се опитваш толкова усилено да вземеш това твърде важно за теб решение, ще ти бъде по-лесно.
— А слънцето днес успя да пробие, както забелязвам — отвърна младият мъж.
Тъй като в действителност бе валяло през повечето време, девойката го смъмри:
— Не бъди такъв скептик, защото в действителност всичко се развива прекрасно. Открила съм, че ако не се притеснявам до смърт заради някакъв проблем, отговорът ми идва някак от само себе си. Не винаги, разбира се, тогава би било прекалено просто, но достатъчно често, за да се старая да не се тревожа в случай че се появи проблем. Някои сложни ситуации имат свойството да се решават от само себе си, без никаква намеса от наша страна. Де да можеше винаги да е така — добави с усмивка тя.
— Малко си млада, за да бъдеш толкова философски настроена.
— Така ли мислиш? — възкликна Сабрина, ококорила наивно очи. — След като току-що ти изложих детинската си логика, която повечето хора забравят, като пораснат?
Дънкан се засмя. Това момиче бе истинско съкровище. И тази вечер изглеждаше особено прекрасна в семплата си синя рокля и искрящи от смях очи. Беше споменала на шега да танцуват, но той наистина желаеше да танцува с нея и сега осъзна защо. Искаше да я докосва.
Младият мъж въздъхна. Трябваше да сложи край на тези мисли. Тя не се интересуваше от него по този начин, нито веднъж не го бе погледнала с друго, освен с приятелско чувство. Гледаше на него наистина като на приятел. Чудесен приятел щеше да й бъде, ако й се нахвърляше при всяка възможност.
Щеше да я изплаши, ако не започнеше да контролира внезапното привличане, което бе започнал да изпитва към нея. Колкото и да му се искаше да открадне още една-две целувки, предпочиташе да има приятелството й, което особено ценеше.
Но все пак можеше да танцува с нея. Тя нямаше да си помисли нищо лошо и вероятно дори очакваше да я покани. Един танц и след това щеше да се върне към задачата да си търси съпруга.
ГЛАВА 29
— Ще се омъжиш ли за мен, Сабрина?
Реши, че бе изчакал започването на танца, преди да изрече този шокиращ въпрос, за да не й даде възможност да му обърне гръб. Тя спря, пропусна една стъпка и се препъна. Казаното не й се стори ни най-малко забавно. Бракът не беше тема за шеги, поне не по такъв директен начин.
— Не говори такива абсурдни неща — отвърна най-сетне тя. — Много добре знаеш, че двамата с теб не си подхождаме. Нито пък твоето семейство ще одобри, както знаеш много добре, така че не виждам защо трябва да ти го напомням.
— Ако това са единствените възражения, тогава можем да определим датата на венчавката.
Сабрина завъртя очи. Той се шегуваше. Искаше й се и на нея това да й е толкова забавно. Съвсем друг въпрос щеше да бъде, ако той говореше сериозно. Тогава щеше да се почувства силно поласкана. Но тя бе реалистка, знаеше, че съвсем не е подходяща партия за него, дори името й да не се свързваше с никакъв скандал. Но поради тази причина повечето семейства, особено онези от тях, които се гордееха с безупречното си минало, биха я зачеркнали незабавно от списъка с евентуални съпруги за своите наследници.